Седнала в затъмнено помещение доктор Шийла Морибър Кац фокусира електронния микроскоп.
И ето в зеленикавото луминисцентно зрително поле заблестя нещо, което приличаше на камъче.
– Готово! Ето го, – каза доктор Кац на глас, в който прозираше страхопочитание. – Когато си употребил толкова много време да го търсиш, истинска тръпка е да го видиш там, сакаш го държиш в плен.
Тя промени обхвата на зрителното поле и се усмихна, когато в зеленикавото сияние се появиха още камъчета и други странни форми.
Доктор Кац забрави всички, които стояха около нея. Тя беше се изгубила в един микроскопичен свят. Нещо като астрономия, само че обърната наопаки.
Камъчетата, омагьосали свенливата и мълчалива патоложка от Хенеман  Медикъл Колидж енд Хоспитал, бяха бактериите, за които повечето учени днес смятат, че причиняват „легионерската болест“.

Веднъж един баща строител взел сина си на работа си. Момчето наблюдавало работата на майсторите, заети с ремонта на помещение. Синът няколко дни следял, как мажат стените и тавана…..
Малкото дете споделило впечатленията с баща си:
– Татко, аз се научих да правя ремонт. Видях как мажат тавана, как поставят плочките на стените в кухнята …. Всичко запомних!
Бащата се усмихнл и поканил сина си да  пият чай. Сипал в две чаши чай. В своята пуснал няколко бучки захар, а в тази на сина си не сложил нищо.
– Е, сине, сладък ли е чая ти? – попитал бащата.
– Как може да е сладък чая ми? Ти пиеш твоя със захар, а аз не – възмутило се момчето.
– Но нали ти виждаш как пия чай със захар. Нима на теб не ти е сладък чая?!
Синът погледнал баща си изненадано. Той още не можел да разбере, какво искал да му каже баща му.
– А как ще се научиш да правиш ремонт, само като наблюдаваш майсторите?
Момчето навело глава и се замислило.

Замък Гисланд се слави със следната мрачна история.

Веднъж в една от горните му стаи, като наказание за непослушание, било заключено малко момче.

Детето умира, забравено от всички в хладното помещение, където никой не пали огън.

От тогава в замъка често виждат призрак. Той трепери от студ и жално хленчи. Понякога сяда до кревата на спящия, прокарва по челото му ледената си ръка и шепне:

– Студ, вечен студ. Студът скоро ще те погълне!

След такова посещение, човекът обикновено се разболявал и след това не живеел много.

Студеният замък Гисланд наистина може да скове и най-смелото сърце…..

Днес ще се фокусираме върху така наречената растителна климатици.
Няма да сгреша, ако кажа, че повечето от нас прекарва около 20 часа на ден  в закрито помещение. Въздухът в стаята съдържа частици от лепило, боя и строителни материали. Именно стайни растения помагат да се намали концентрацията на вредни вещества и за всеки вид химическото замърсяване има конкретно растение.
Ние прекарваме повече от двадесет часа на ден на закрито. Ако поставим такива растения близо до източника на замърсяване, то ако не може напълно да се отървем от тях, то поне значително ще бъдат неутрализирани.
Азалията абсорбира амоняка, който се намира в средствата за миене и в битовата химия.
Хризантемата абсорбира добре трихлоретилен – вещество, което се съдържа в разтворители и бои. В прясно боядисана стая е добре да се постави токова растение.
Фикусът е всеобщ любимец. Той отлично поглъща формалдехида, който практически се намира почти навсякъде, в изолационите уплътнители, лепила за тапицерии, почти всички съвременни опаковъчни материали, които не се отличават с екологичност.
Филодендронът напълно неутрализира пентахлорфенол, който се съдържа в отпадъците при работа с дървен материал. Но той има още едно важно предимство, с неговите големи и широки листа перфектно овлажнява въздуха в стаята.
Хлорофитумът може да се нарече шампион на абсорберите на вредни вещества. Той добре се справя с въглероден диоксид и формалдехида. Освежава въздуха и го освобождава от алергени.
Бръшляна отлично се преборва с бензола. Той се среша в бои, мастила и перилни препарати. Бръшляна може да поставите в коридора или в кухнята.
Нашите стайни растения не само внасят красота в нашия дом, но изпълват атмосферата в дома с кислород. Те са по-добри от съвременните уреди, като климатици, почистващи препарати и освежители за въздух. Отлично се преборват с химическото замърсяване.

Учени от института по изучаване на мозъка в Япония са разработили система, която да заменя реалността. Тя използва картинки и по-рано направени видеозаписи.
За да работи системата зрителят нахлузва шлем, оборудван с дисплей и камера.
Камерата е насочена към определено място в пространството, а истинското изображение е запис направен в същото помещение.
Два видеопотока се комбинират в реално време, за да се образува един образ, който е напълно интерактивен. Това означава, че при гледане на изображението потребителят може да си вдигне главата, за да види обектите отгоре над картината или да погледне надолу, за да разбере какво става там.
Авторите на проекта са оптимисти, те вярват, че, ако технологията бъде приета от обществеността, тези каски могат да бъдат използвани в рекламната индустрия. В сегашния си вид системата е представена на презентация, която компанията Sony е провела на Tokyo Game Show през септември тази година.
Разработчиците планират да разширят обхвата на системата, като създадат реалистичен симулатор за кола.