Наближи 1 март и в църквата започваха да се чуват спорове относно мартениците.

Петър и Иван бяха приятели, но това не им пречеше да спорят по някои въпроси особено, когато бяха на различно мнение. Случая с мартениците бе точно такъв.

– И ти ще ми твърдиш, – разпалено жестикулираше Иван, – че да носиш мартеница, в това няма нищо лошо?!

Петър изгледа разпаления си приятел и спокойно му обясни:

–  Ти знаеш моето мнение по въпроса, но това не е най-важното. За мен не е никакъв проблем да приема, че ти мислиш по друг начин. Аз уважавам и приемам това. Дори няма да правя опит да ти наложа собствено си мнение.

– Ако ти приемаш мартениците, ще приемеш и всичките им езически ритуали, – клокочеше като вулкан Иван.

– Мартениците ли са твоя истински враг? – Петър погледна сериозно в очите приятеля си. – Или твоята ревност като християнин се проявява само на празниците, подобни на този?

– Чуй ме  добре, – започна настъпателно Иван. – Истинските християни не носят мартеници, не сурвакат на Коледа, не пият алкохол, не ходят по дискотеки, слушат само християнска музика и имат само християнски приятели. Те не пропускат църковна служба, често и точно цитират Библията.

– Но това са само външни неща, – въздъхна Петър,  – които изместват фокуса от някои по-дълбоки и по-важни християнски ценности, като искрена загриженост за хората, преодоляване на собственото „аз“ в случай на конфликти, въздържане от клюкарство и злословие, отказ да използваме “удари под кръста” в самата църква. Можеш да изглеждаш външно образцов според твоите стандарти, но не осъзнаваш какво е вътрешното ти състояние.

– Замислял ли си се някога колко абсурдно изглеждат мартениците?

– Ако отхвърлиш традиция, която повечето спазват, без да влагат в нея нищо, как след това ще им свидетелстваш за Христос и своята вяра? Не си ли забелязал, колко често невярващите ни възприемат като чудаци? Те с такива като нас не искат да имат нищо общо.

– Но ние излизаме сред хората, – вече по-спокойно започна да говори Иван, – планираме тези си дейности. Раздаваме Библии, брошури и книги. Споделяме Благата вест със случайно срещнати хора.

– Знаеш ли на какво ми прилича всичко това? – засмя се Петър. – На внезапна атака от обграден замък. От вратата му излиза една шепа смелчаци, действат и отново се връщат обратно в крепостта. Не разбираш ли, че така се самоизолираме.

– И все пак ……, – Иван млъкна.

– Ако хората си слагат мартеници водени от езическо желание да получат чрез тях някакво благословение, добре ние ще се дистанцираме от тази им дейност, но ако смисъла е съвсем друг, нужно ли е да се конфронтираме с тях?

– Но това е езическо суеверие.

– Ако си сложа червен и бял конец от уважение към една българска традиция, която харесвам, с ясното съзнание, че това няма да ми донесе никаква полза. Но осъзная, че хората около мен правят същото водени от същите подбуди, аз не правя нищо противно на Бога.

– Но ти сигурен ли си, какво разбират те и защо наистина носят мартеници?

– Знам, че възприемаш нещата по друг начин и твоята съвест не ти позволява да сложиш мартеница. Уважавам убеждения ти и няма да направя нищо, което може да те съблазни. Ето поради това съм решил да не нося мартеница, макар че имам свободата да го направя.

– Е, поне няма да носиш мартеници – въздъхна Иван – и това е нещо…..

Който принася плод е пълен с радост, от него се излъчва любов. Той носи мир. Облечен е в смирение и кротост.

Без любов няма полза от работата, която вършим. Всяка дейност движена от любов, колкото и маловажна да изглежда, принася плод.

Безплодието е признак, че сме се отдалечили от Бога. Тогава християнството ни се превръща в навик, лишен от живот.

Всяко отделяне от Христос води до трагични последствия.

Много пъти това става неусетно. Постепенно човек охладнява. Няма желание да се моли, да чете Словото. Посещава богослуженията в църквата от време на време.

И всичко това става защото човек надценява земните неща, като пари, слава, плътски наслади……

Бог очаква от нас да принасяме плод. За това нека да бъдем винаги с Него, защото отделени от Господа, нищо не можем да направим..

Много градинари обичат да засаждат на техните парцели билки. Но малко от нас знаят къде най-добре да ги поставят, за да имат максимална полза.

Билките са добри не само за храна, но те притежават свойства, които помагат да се прогонят от участъка голяма част от насекомите вредители.

За това когато решавате какво да засадите в градината, не забравяйте да оставите място за растения инсектициди,  които ще бъдат добри помощници в борбата с вредителите.

Например, копърът, магданозът и кориандърът са врагове на първо място на колорадския бръмбар и охлювите. Тяхната миризма привлича калинките, които ядат листните въшки.

Маточината е  с приятен аромат, който не понасят  комарите. За да не ви досаждат тези кръвосмучещи насекоми особено вечер, посадете на местата за почивка повече маточина. Ако се стрият листата на маточината ефектът се удвоява.

Нейната миризма не могат да понасят още белокрилката и лисната въшка. Но този аромат е много привлекателен за насекоми опрашващи цветните стъбла, така че се получава богата реколта.

Босилекът въздейства върху паяк кърлеж, петточкови ястребов молец, мухи, листни въшки, комари, както и много други.  За да защитите растенията, засадени босилек в различни части на градината. Той притежава свойства които обезаразяват почвата от редица болестотворни бактерии. Вследствие на което босилека може да се счита и за зелен тор.

Цикорията или синята жлъчка помага да се отървете от кръглите червеи, които обичат да ядат цвеклото и ягодите. Поради това е желателно да се засадят между тези растения. Тя също е инструмент в борбата срещу нематодите.

Ментата и мащерката могат да помогнат да се отървете от белокрилките, зелевата пеперуда, със своя аромат привлича насекоми – ентомофаги като хищни оси, божа кравичка, златоглазка, афидиус, сърфидни мухи, които са се хранят с листни въшки и други вредители.

Градинският чай ще ви помогне да се отървете от зелевия молец, морковата муха и листните въшки. Тази билка засадете покрай зелето, ягодите и краставиците.

Розмаринът отблъсква морковите мухи и всички видове охлюви и плужеци.

В неделното училище говорели за плодовете на духа в тялото. Чели стихове за това, че всеки орган и член на тялото е полезен за живота му.

Когато учителката помолила децата да разкажат за ползата на всяка част от тялото си, 12 годишно момиче отговорило следното:

– Ръцете са полезни за тялото, защото поднасят вилицата и лъжицата с храна към устата. Краката също са полезни, защото ходят да пазаруват в магазина. Устата сдъвква храната…..

– А как смяташ, ти каква част от тялото Христово си? – попитала учителката момичето.

– Аз навярно съм част от косата. Вярно е, че косата не прави нищо, но за това пък украсява тялото.

Чесънът действа като имуностимулант. Увеличава производството на белите кръвни клетки, унищожава бактерии и вируси.

Тази полезна микрофлора на стомашно-чревния тракт не се инхибира. Чесънът съдържа ароматно етерично масло, което включва алицин, който е естествен антибиотик.

Това вещество в комплект с почти 400 други активни компоненти, осигурява ползата на чесъна за имунитета.

Алицинът е отговорен за силната миризма на растението, която изчезва при термична обработка.

Ако чесънът е приготвен във форма, която няма специфичния мирис, то нейната ценност за имунитета значително е намаляла.