Женската тъкачка е особено пресметлива. Тя може да бъде спечелена само с добро изработено жилище на безопасно място.
Самката оценява не външността на претендента, а здравината на построеното от него гнездо.
В идеалния случай, то трябва да е усукана около тънък клон с тръни, надвесен над водата, до там не могат да се доберат хищниците и змии.
За да угоди на женската, мъжкия тъкач прави около 500 полета и събира  4000  „лентички“ трева, чрез които изтъкава сложна структура, която прилича на обърната кана. Гърлото, на която играе ролята на коридор. Вътрев в „съда“ е скрито обикновеното гнездо.
След като одобри жилището женската се чифтосва с мъжкия и се настанява в новопостроения „дом“.
А мъжкия тъкач отива да строи нов дом. За сезона той е много пъргав и успява да придобие потомство от две или три женски.

Де Терци е смятан от повечето специалисти за бащата на аеронавтиката. Бил е йезуит и преподавател по физика и математика в Бреша. През 1670 г. публикувал книга със заглавието „Продомо“. За времето си книгата била направо революционна. Това бил първият сериозен математически анализ на летенето.
Тази книга поставила основата на всички следващи опити за полети, включително и този на братята Монголфие, които през 1783 г. правят първите си успешни опити с балон.
Де Терци е бил гениален. Дал е тласък за изобретения като шевната машина, устройство за четене за слепи, нещо като примитивна форма на Брайлово писмо….
Една от идеите му е била за нещо, наречено „вакуумен кораб“. На практика е същото като дирижабъла, само че вместо копринени, балоните трябвало да са от мед, изпразнени от въздух.
В средата на седемнайсети век изобретателят Робърт Бойл създал „пневматична машина“, която била в състояние да изсмуче въздуха от даден съд. С нейна помощ той доказал, че въздухът има маса. Де Терци развил теорията, че след вакуумирането корабът ще е по-лек от въздуха и ще се издигне.
В края на деветнайсети век мъж на име Артур дьо Босет опитал да събере пари за нещо, което наричал „въздушен кораб с вакуумни тръби“, но не успял. Колкото до Де Терци, според историческите източници продължил да работи върху теорията си до смъртта си през 1686 г.
Според някои източници Де Терци е прекарал живота си в Италия. Там е умрял и там е бил погребан. Прекарал е последните си години в работа по вакуумния кораб.

Попитали един мъдрец:
– Кое е по-важно, да обичаш или да бъдеш обичан?
Мъдреца отговорил:
– Кое по-важно за една птица дясното или лявото крило?
Ако бъдеш обичан, ти ще усещаш подкрепа във всяко свое начинание и няма да ти е трудно да успееш или да победиш във всяка битка в живота си.
Сега се поставете на мястото на този, който обича, но не получава отговор на чувствата си. Той ще се радва на успехите на другия, но ще му бъде тъжно, че не го обичат. Полетът на такъв човек ще бъде свършен, преди още да е започнал, защото той е като птица с пречупено крило.
Помислете си за двама, който взаимно се обичат, какво биха могли да направят? Невъзможното.
Ако обичаме Бога, така както Той ни обича, ще го следваме и ще бъдем свидетели на множество чудеса в живота си.

Северна Корея е една от най-затворениет държави на планетата. Затова в международните медии редовно се появяват доста абсурдни новости за живота в тази страна, които нямат нищо общо с реалното положение на нещата.
Най-свежия популярен слух около Северна Корея е новината за кацането на първия севернокорейски астронавт на слънцето.
Информационните агенции на КНДР разказали на наивните хора в страната за безсмъртния подвиг на седемнадесет годишния астронавт име Хунг Ил Хонг, който пръв сред мъжете се е приземил на слънцето, а след това се е върнал на Земята. Общо полетът му е продължил осемнадесет часа.
В новината се казва, че кацането на северокорейския астронавт на слънцето е станала през ноща, за да не пострада младият космонавт от свръхвисоките температури на близките до земята звезди.
Сега героят на корейската нация очаква официален прием при лидер на страната Ким Чен Ун.

Бяха го изпратили на командировка в Канада. Там стоя около две седмици и потегли обратно. Остана с много добри впечатления от страната. Чистота, дисциплина, уважение, ….. просто нямаше думи да изрази възторга си.

Когато кацна на летището във Виена, му казаха, че самолета за България е заминал. Имаше гъста мъгла и полетът му от Канада се бе забавил.

Но нищо, можеше да разгледа града и вечерта да тръгне, чак тогава имаше друг самолет. Времето беше влажно и студено и на него никъде не му се ходеше. За това избра друг маршрут, при които трябваше да се прехвърля още веднъж. В Европа това не е толкова стресиращо, защото обслужващият персонал на летищата прави това прехвърляне удобно и приятно. То не бе съпътствано с допълнителни заангажираности, които могат да отровят удоволствието от такова пътуване.

Беше летял няколко часа и края на пътуването бе към своя край. Той неспокойно надничаше през кръглите прозорци на самолета и с нетъпение очакваше да стъпи на пистата.

Отново у дома. Слезе от самолета и дълбоко въздъхна. Трябваха му 40 минути, за да освободи багажа си, докато в Европа това ставаше за броени минути.

Тръгна към таксито натоварен с доста багаж и каза адреса си. Настани се на задната седалка и започна да си представя, как ще му се зарадват в къщи.

Изведнъж шофьорът започна да псува наред, всички водачи на превозни средства, които успяваха да се промъкнат край таксито, бабата бавно пресичаща пешеходната пътека, ……стигна и до правителството. На никого не му се размина.

Да той наистина си беше дошъл в България. Грешка нямаше, само тук може така ……