Космическите кучета Белка и Стрелка са получили тези си имена само шест дена преди полета си.

Преди това Белка е била Вилной, а Стрелка Каплей, а още по-рано Силва или Марсианец.

Тези данни са открити в архивните записки на Олег Газенко, ръководителят на физиологичната подготовка на тези и много други кучета за съветската космическа програма.

След излитането и изкачването на конуса на носа в работно положение, при свръхзвуков полет, екипажа не е могъл да види околното пространство, за разлика от Ту-144, защото остъкляване на конуса на носа няма.

Това се дължи на факта, че скоростта на летене е 3000 км/ч, а при тази скорост стъклената кабина се разтопява от нагряването.

Полета се следи само по приборите. Поради тази причина, конструкцията на въздухоплавателното средство е произведено с помощта на титанова сплав.

Португалецът Матиас Перес е живеел в Куба. Той се е занимавал с монтаж на навеси.
Бил е авантюрист. Летял е на балон.

Перес е изчезнал на 28 юни 1856 г., когато се е опитвал да извърши въздухоплавателен полет над централния парк.

Неговото изчезване оказало толкова силно влияние на кубинската култура, че когато нещо изчезне във въздуха, за него кубинците казват:

„Излетя като Матиас Перес“.

Британката Саша Денич през есента е отлетяла заедно с ято лебеди от руската арктическа тундра до Великобритания. Тя е първата жена отправила се на такова пътешествие сама.

Трябва да се отбележи, че Денч се е отправила в полет с редки лебеди от тундрата, чиято популация през последните години е намаляла наполовина.

Стартирайки през септември, Денч е проследила пътя на мигриращите птици и е преодоляла на мотопланер 7,5 хиляди километра от мястото на гнездене в тундрата на Ненецкия автономен окръг, преминавайки през 11 страни до мястото на зимуването в графство Глостършир.

През първия месец Денч заедно с ятото е посетила Архангелск, Ленинградската област и Санкт Петербург, а след това заедно е преминала през балтийските държави, Полша, Германия, Дания, Холандия и Белгия.

Денч е летяла със скоростта на лебедовото ято и на същата височина. По пътя Саша се е срещнала със местните жители, опитвайки се да разбере защо се намалява числеността на лебедите.

Сега, според учените, са останали 18 хиляди от този вид птици.

На низка орбита слънцето изгрява и залязва на всеки половин час. Да спиш при такъв цикъл е практически невъзможно.

За да се установи живота на екипажа в една космическа станция, е създадена  обичайна 24 часова система, която е изградена на така нареченото „средно“ гринуичко време.

Това е часовата зона, която се намира някъде по средата между Москва и Хюстън.

Космонавтът се събужда със сигнал, който се изпраща от централното управление на полета в станцията. Звуковия сигнал е мелодия, която се избира от космонавта или семейството му.