Преди много години един свещеник във френската армия решил да използва текста на 23 Псалом, за да повдигне духа на войниците преди сражението.

Той ги карал да повтарят псалма, като всеки път да свиват по един пръст.

Безименият пръст съпровождал думата „Господ“, палецът съответствал на думата „пастир“, а показалеца се свивал при думата „мой“.

След това той помолил всеки войник да напише тези думи на дланта си и да ги повтаря всеки път, когато се нуждае от духовна подкрепа.

Свещеникът наблегнал особено на показалеца, който се сгъвал на думата „мой“. Той напомнил на войниците, че Бог е техен личен пастир, Който има има конкретна мисия, да ги върне в къщи цели и невредими.

Дали свещеникът е постигнал целта си?

След битката един от младите войници бил намерен мъртъв. Неговата дясна ръка стискала показалеца на лявата ръка. „Господ е Пастир мой“.

Още в Древния Египет е прието халката да се носи на безименния пръст. Днес в някои страни е прието брачната халка да се носи на лявата ръка, а в други на дясната. Но изборът не променя пръстта.

Защо точно на безименния?

Нека да приемем, че палците са родителите, показалците са братята и сестрите, средният пръст това сте вие, безименния е вашият партньор, а кутрето вашите деца.

Съберете двете си ръце и поставете съответните пръсти един срещу друг, както е показано на снимката.

Палците се раздалечават лесно. Родителите не винаги ще бъдат с вас.

Показалците също се отделят лесно. Братята и сестрите си имат свой живот.

Същото може да се каже и за кутретата. Децата ще порастат и ще напуснат родителите си.

Но безименните пръсти не се отварят, колкото и да се стараете. Това е така, защото съпрузите трябва да изживеят своя живот заедно.

Така всичко е поставено на мястото си. Обичайте и бъдете обичани!

В Бразилия живеят повече араби, отколкото в Обединените Арабски Емирства.

Повече от един милион араби живеят в Иран, Мексико, Израел, Венецуела и Аржентина.

При арабите ръкостискането е слабо, защото силното ръкостискане означава заплаха или обида.

В арабските страни показване на палец между показалеца и средния пръст е оскърбление със сексуален подтекст.

Големият математик Арабия лежеше неподвижно. Учениците му стояха около него и нетърпеливо чакаха да видят какво ще каже лекарят.

Той го прегледа и каза:

– Това е всичко, сърцето спря ….

Учениците натъжени, наведоха глави.

Изведнъж пристигна запъхтях един от учениците на Аравия и от прага започна да вика:

– Учителю, намерих решението на уравнението!

Всички ученици гневно се обърнаха към закъснелия, показвайки му, че трябва да запази тишина.

Но спрялото сърце на учителя изведнъж трепна и прескочи. Аравия със съвсем слабо движение на показалеца си извика закъснелия при себе си и без да отделя очи от него, прошепна:

– Кажи ….

Ученикът застана на колене пред учителя си и тихо му изложи решението си.

Аравия сложи ръка на главата му. На лицето на учителя застина усмивка.

Канунът датира от X век. Тогава инструментът е бил използван много често в Туркестан. Изобретен е от турския учен и философ Ал Фараб.
Канунът е популярен в Близкия изток и Турция.

Инструментът има трапецовидна форма, към която са прикрепени струни.

Средната дължина на кануна е 83,6 см, а от към късата страна е 29,7 см. Широката част на инструмента е 36,3 см, а късата 8,8 см. Височината му варира от 4 до 6 см.

Турските кануни са малко по-дълги от 95 до 100 см.

Инструментът се изработва от мед и дърво. Има от 74 до 81 струни, акордирани в групи по три.

Модификациите и промените в тона се дължат на малки бронзови перки, които се затягат, когато тонът трябва да бъде по-висок.

Инструментът се слага хоризонтално на коленете на музиканта или на маса. На него се свири като струните се дърпат с пръсти или с плектри, сложени на показалците. Канунът е наречен „пияното на Турската музика“.

Този инструмент се изработва на ръка в турски работилници. За построяването му са необходими 7 различни видове дървета.

Интересното е, че магаренцето не стои на дървена основа, а на паргамент, кожа на тъпан, подобно на банджо и издава много характерен тон.