Пожарникарите в Иркутск винаги пристигали с голямо закъснение да гасят пожар. Генерал губернаторът Муравьов назначил нов шеф на пожарната.

След известно време скоростта на излизане на пожарния екип предизвикала изненада.

– Как успяхте да постигнете това? – удивил се генерал губернаторът.

– Много просто. Нощно време давах тревога. Първата пожарна кола отзовала се на сигнала получаваше по рубла, а последната по десет пръчки.

Неправилно позициониране на огледало е причинило пожар в най-голямата слънчева електроцентрала в света. Това частично я е извело от строя.

Най-голямата слънчева електроцентрала в света се намира на границата между Калифорния и Невада. Неправилното позициониране на едно от огледалата е предизвикало пожар.

Приблизително 350 хиляди огледала се контролират от компютри, които фокусират слънчевата светлина на три котела на електростанцията, закрепени на 150 метрова кула. Получената пара задвижва турбините на генератори.

Навярно неправилно фокусираното огледало е разтопило електрическите кабели, което е довело до тяхното изгаряне.

Сътрудниците в станцията са успели да потушат пожара преди да пристигнат пожарникарите.

Сега кулата не работи. Генераторите на втората кула са спрени за рутинна проверка. Така че електростанцията снабдява с електричество 140 хиляди домове в Калифорния, което е една трета от общата ѝ мощност.

Води се разследване по случая. Това е първия такъв случай станал в станцията, която е въведена в експлоатация преди две години.

Всеки понеделник ни изглежда, че нашата работа е най-трудната в света. А когато дойде петъка пеем радостно, че сме се отървали от тази „каторга“ и ни очакват два почивни дни.

Щом толкова се оплаквате, може да получите съвет от сорта:

– Щом е толкова трудна, сменяй я!

А какво ще правите ако няма къде да работите?

Или това е вашето „призвание“, често да сменяте работата си, в противен случай ще бъдете наистина нещастни?!

За онези, които смятат, че тяхната работа е непоносима помислете си за добиващите сол в Индонезия, пожарникарите, децата които работят още от шестгодишна възраст, миньорите, моряците на дълги плавания, почистващия канализацията в Индия, носачите в Азия и Африка, …..

На тях никой не им съчувства. Но на тези хора наистина не им е лесно.

Пленниците бяха събрани на хиподрума в Москва и на стадион „Динамо“. Преди това всеки немец беше преминал през щателна проверка. За парада в Москва взеха само здравите и можещите да се придвижват самостоятелно.
Пожарникарите донесоха вода на военноплениците, но тя бе достатъчна само да се утоли жаждата им, но не и да се умият. Те имаха доста неугледен вид, немити, без обувки, но за това пък им раздадоха подсилени дажби, овесена каша и хляб със салам.
На 17 юли в 11 часа сутринта пленниците бяха разделени на две групи. Построиха ги по звания по 20 в редица. Първата група от 42 хиляди човек премина за 2 часа и 25 минути Ленинградското шосе, улица Горки, през площа Маяковски до гарата в Курск. Сред тази група имаше 1227 пленени с офицерски и генералски звания.
Втората група същояща се от 15 хиляди човека за 4 часа и 20 минути, премина почти същия маршрут и стигна гара Канатчиково.
Колоните се охраняваха от конници с голи саби и охрана с пушки. Зад
плениците се движеха машини за поливане, които символизираха отмиването на „нациската измет“ от земята.
„Парадът“ завърши в седем часа вечерта, когато плениците бяха качени по вагони и откарани по местата, където ги държаха затворени. На четирима пленници, изоставащи от колоната беше оказана медицинска помощ.
Сред пленниците имаше колона от французи колаборационисти. Те носеха на куртките си трикольорна значка. Когато се изравниха и видяха генерал Птит, който стоеше в задната част на камиона, започнаха да викат:
– Да живее Франция, наш генерал! Ние не бяхме доброволци! Нас ни призоваха насила. Да живее Франция!
Ернест Птит не прояви към тях никакво съчувствие. Изплю се злобно и през зъби каза:
– Мерзавци! Който не е искал, той не е с нас.
По време на парада от стана на населението се чуваха скандирания:
– Смърт на Хитлер! Смърт на фашизма!
Агресивност и преки нападки срещу пленниците нямаше много, въпреки че хората бяха настроени доста злобно към пленените.

През 1989 г. земетресение с магнитут 8,2 бала почти изтрило от лицето на земята Армения. За по-малко от 4 минути загинали повече от 30 хиляди души.
По време на този кошмар и пълен хаос един мъж оставил жена си у дома, като ѝ осигурил безопасност и се втурнал към училището, където бил синът му.
Когато стигнал там, той видял, че зданието е разрушено до основи. Като се оправил от шока, си спомнил обещанието, което дал на сина си, че каквото ѝ да му се случи, той ще му дойде на помощ.
Сълзи напълнили очите му. Той гледал към купчината натрошени камъни на мястото, където някога е било училището. Всичко изглеждало съвсем безнадежно, но обещанието, което бил дал на сина си отново се върнало в съзнанието му.
Той си спомнил къде водел сина си всяка сутрин, разположението на класната му стая. Тя трябвало да се намира от дясно, отзад на сградата. Той се хвърлил натам и почнал да размества камъните.
През това време дошли други родители, покрусени от мъка, които със отчаяние стенели:
– Синът ми…… дъщеря ми ….
Някои хора от добри подбуждения се стараели да отдръпнат съкрушените хора от развалините, като ги убеждавали:
– Твърде късно е. Те са мъртви. Не можете да им помогнете! По-добре се приберете по домовете си! Бъдете реалисти, тук нищо не можете да направите!
Бащата на момчето се обръщал към всеки от родителите:
– Ще ми помогнете ли?
И продължавал да размества камъните, за да се добере до сина си.
Появил се и началникът на пожарната и се опитал да прогони всички от останките на сградата, обяснявайки:
– Сега навсякъде могат да избухнат пожари, взривоопасно е. Не се излагайте на риск. Ние ще се погрижим за всичко. Вървете си в къщи!
В отговор на това бащата се обърнал към пожарникара:
– Ще ми помогнете ли?
След това смело продължавал да изхвърля каманите настрани, за да се убеди, че синът му е жив или мъртъв. Копал 8 часа, 12 часа, 24 часа, тридесет и шест часа … накрая избутал един голям камък и чул гласът на сина си. Бащата го повикал по име и чул:
– Татко! Аз съм татко! Казах на другите деца, да не се безпокоят. Казах им, че ако ти си жив, ще ни спасиш. Нали бе ми обещал: „Каквото и да се случи, винаги ще дойда да ти помогна!“ И ти го направи татко!
– Как сте там? – попитал бащата.
– Останахме 14 от 33, татко. Всички сме уплашени, гладни и жадни. Всички те чакахме. Когато зданието се срути, се образува ниша, която ни спаси.
– Хайде, синко, излизай!
– Не, татко! Нека другите деца да излязат първи, защото зная, че ти при всички случаи ще ме спасиш. Каквото и да се случи, ще ми дойдеш на помощ!