По време на репетиция на симфоничната поема на Дебюси „Море“ Артуро Тосканини искал да добие нежно звучение на инструментите.

Той се опитвал да разясни на оркестъра, какво иска, но опитите му били безуспешни. Изпаднал в пълно отчаяние. Без да може да подбере подходящите достатъчно убедителни думи, той извадил от джоба си копринена кърпичка.

Вдигнал я високо над главата си и разтворил пръстите си.

Оркестрантите озадачено наблюдавали кърпичката, която леко и плавно се носела из въздуха и накрая безшумно се приземила

– Е, сега ме разбрахте, господа? – сериозно казал Тосканини. – Моля ви, изсвирете поемата точно така!

Хората са като книгите и ние ги четем. Кой за месец, кой за два, за друг ни трябва цяла година, за да го разберем, а за някои не ни е дадено да ги прочетем никога.

Има такива, които прочитаме и оставяме на рафта и рядко издухваме от тях прахта. В сърцето си пазим …. какво толкова? Просто не ние интересно да ги прочитаме втори път.

Има хора поеми и хора романи. Стихове или проза, всеки сам избира.

А може за вас да е още рано и ви е нужно само да разлистите поредното списание?!

Корените на този празника идват от народното поверие, според което птиците си избират партньори, с които могат заедно да изградят семейно гнездо.

Честта за появата на Деня на Св. Валентин, като празник на влюбените,  принадлежи на поета Джефри Чосър, който е написал поемата „Птичи парламент“.

Поемата според експертите е завършена на Денят на влюбените 14 февруари, но за годината не се знае точно. Някои смятат, че това е 1383 г.

„Птичи парламент“ е най-ранната поема, в която се споменава Деня на св. Валентин като особен ден, свързан с любовта и избора на младоженец.

В нейната основа лежи древното поверие за птиците. Макар и алегорично тя разказва за хората, за техните страсти и даже за конкретни събития, които тогава са се случили в Англия.

Става дума за сватосването и женитбата на Ричард II и Анна Бохемска или предполагаемият брак между Ричард и френската Мери.

Често наблюдавах „зимата“ през декември месец и се питах: „Какво става? Май времето се е объркало. Няма сняг, не е още студено. Нима Нова година ще срещнем  без сняг?“

Някой ме подсети и аз отворих поемата на Пушкин „Евгений Онегин“.

И ето какво намерих там в 5 глава:

В тот год осенняя погода
Стояла долго на дворе,
Зимы ждала, ждала природа.
Снег выпал только в январе
На третье в ночь.

Пушкин е същински гении. Новата версия на тези стихове се явява нашата зима, с малко отклонение.

Припомнете си кога завали първия сняг при нас. Това направо е невероятно!