Той може да редуцира всички симптоми, асоцирани с болестта на пътуването, например морската, като замаяност, повдигане и избиване на студена пот.

Доказано е, че джинджифилът е изключително полезен в редуциране на симптомите на гадене по време на бременост, дори и при най-тежката форма, изискваща хоспитализация.

Джинджифилът има антивъзпалителен ефект. Съдържа много съединения, наречени генгероли, които облекчават страдащите от остеоартрит и ревматичен артрит.

Предпазва от колоректален рак и рак на яйчниците. Гингеролите, основните компоненти на джинджифила, които са причина за отчетливия му вкус, ограничават растежа на колоректалните ракови клетки, а също и ги убиват, като предизвикат смъртта и асимилацията им.

Джинджифилът подобрява реакцията на имунната система. Загрява през студеното време, но може да предизвика и целебно потене, по време на настинки и грипове.

Немски учени са установили, че при потенето се получава защита от някои микроорганизми, включително срещу E.coli, Stahhylococcus aureus – често срещано кожно заболяване и Candida albicans.

Първоначално джинджифилът се е използвал предимно в медицината.

Пресният джинджифил има остър парлив вкус с аромат на лимон. В изсушен и стрит прах на вид се използва в кулинарията като подправка.

Резенчета пресе джинджифил се използват за направата на чай и като добавки в супи и сосове.  В източната кухня се приготвя по всички познати техноологии на печене, варене и пържене.

В Азия коенът се настъргва, накисва се във вода и с него се подправят ястия или пък се запържва.

Много е разпространен в сладкарството под формата на сладки и бомбони. Участва във всяко къри. В Англия и САЩ от джинджифилов екстракт се приготвя бира. В Германия са известни джинджифиловите курабийки и сладкиши, а в Китай го захаросват.

Пресният джинджифил трябва да се съхранява в хладилник в хартиена торбичка. Така се запазва за около три седмици.

Изсушеният джинджифил се съхранява в стъклен съд с капак на сухо, хладно и тъмно място. Може да се остави и в хладилника, където ще запази аромата си за една година.

Босилекът е отличен източник на витамин А, витамин К, желязо и калций. Съдържа и диетични фибри, манган, магнезий, витамин С и калий.

Активните съставки наречени флавоноиди, съдържащи се в босилека защитават клетъчните структури, както и хромозомите от радиация и щети, породени от действието на кислорода. Босилекът осигурява и защита срещу нежелано бактериално развитие.

Съставките на това растение имат противовъзпалителен ефект. Хранителните вещества съдържащи се в босилека са от съществено значение при лечение на сърдечно съдови заболявания.

Бета-каротинът съдържащ се в босилека е мощен антиоксидант. Той не само предпазва епителните клетки от щетите на свободните радикали, но помага и за предотвратяване оксидирането на холестерола в кръвта от свободни радикали.

Босилекът е силно благоуханно растение. Листата му се използват като подправка на най-различни видове храни.

Използва се при приготвянето на бульони и маринати. Най-добре подхожда на говеждо месо и дивеч, а също на ястия от картофи и зеле.

От него се прави прочутия балсамов оцет, в комбинация с естрагон и копър. Пресният босилек се използва в салати и ястия от риба и яйца.

Италианската кухня е немислима без него. С босилек се приготвя прочутото песто, салата от домати със сирене моцарела, както и разнообразни видове паста.

Отлично подхожда на всякакви доматени сосове.

Тъй като маслата съдържащи се в босилека са летливи, най-добре е подправката да се слага към края на готвенето, така се запазват вкусовите му качества.

Анасонът не е съвсем непознато растение за повечето от нас, но и аз много пъти със се улавяла, че уж знам как се употребява една или друга билка поне от тези, които познавам, но като се разровя из литературата, все откривам нещо, което до сега не съм знаела.

И така …..

Чаят от анасон улеснява отхрачването при остри и хронични възпаления на дихателните пътища. Засилва стомашната секреция и тази на жлъчния мехур. Премахва спазмите при хроничен гастрит, жлъчната дискинезия и жлъчно-каменната болест.

Поради болкоуспокояващото си действие се предписва при колики в стомаха и червата при метеоризъм.

Етеричното масло от анасон действа пикочогонно и за това има добър ефект при възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Маслото засилва и кръвооросяването на кожата.

Като подправка анасонът има силен, леко сладникав и парлив аромат. Използва се главно при приготвянето на тестени изделия, сладкиши и бисквити.

Анетолът, етеричното масло от анасона се употребява за приготвяне, най-вече ликьори. Една от най-популярните алкохолни напитки в Гърция „узу“ е с аромат на анасон. Анасон се прибавя и при приготвяне на напитката пастис във Франция, а в България се прибавя към анасонлийката.

А ето ви и един и от „тайните“ приложения на анасона. Ако капнете етерично масло от анасон върху хартия, отделящата се миризма прогонва насекомите.

Невена е забележително растение. То се отглежда в градините на мнозина любители на красотата. Но невена е и лекарствено растение. То помага при много сериозни заболявания,
Цветовете му могат да бъдат използвани за подобряване на зрението. Насърчава образуването на жлъчен сок от черния дроб. Използва се като диуретично средство. Добре въздейства на задстомашната жлеза и други органи.
Благодарение на етеричните си масла съживява земята около себе си и помага на околните растения да се отърват от колорадски бръмбари, гъбични заболявания и нематоди.
Невена в Грузия се нарича „имеретинский шафран“, защото от неговите тичинки се прави популярна подправка за различни ястия.

Бахар-всеки е запознат с тази чудесна подправка. Тя се използва при консервиране и мариноване на риба, гъби, плодове и зеленчуци.

Бахар се слага в супи с агнешко, свинско и птиче месо, също и с гъби, плодове и зеленчуци. Тази подправка подобрява аромата на говеждото, телешкото, агнешкото и пилешко месо.

Бахара е от семейството на миртовите дървета. Това е вечно зелено дърво високо 20 метра  с гладък ствол. На дървото се появяват розови пъпки в края и началото на дъждовния сезон. Те постепенно придобиват лилав цвят. Събраните цветове се изсушават. Това са плодовете на бахара.

В малки дози бахара може да предаде пикантен вкус на напитки, като кафе, какао, греяно вино, пунш. При приготвяне на захарни изделия също се добява по-малко от нея.

Никога не слагайте бахар на ястия, за които е необходима по-дълга топлина обработка. например като пилаф, защото яденето ще придобие горчив вкус, а съответния аромат ще изчезне.

Антибактриалните свойства на бахара го правят добра подправка за направа на домашни месни продукти, като колбаси, сланина и други.

Тази подправка има и лечебни свойства. Полезна е при атеросклероза, нарушенения на паметта, която се наблюдава при увеличаване на възрастта, прединсултни и слединсултни състояния.

В древната китайска медицина бахарът се използва за премахване на стомашно-чревни болки, стимулира апетита. Използва се при отстраняване на лош дъх. Лекува херния и бронхити.

В индийската медицина пъпките на бахара се използват за подобряване на потентността и за повдигане на настроението. Лекува простуда, кашлица, зъбобол, хълцане, повръщане, хипотония и импотентност.

Използвайте подправката правилно и се хранете вкусно и здравословно.