От всички подправки горчицата се смята за една от най-полезните. Тя се е използвала при различни заболявания.

Например, ако имате зъбобол, дъвчете семената на горчицата.

Синаповото семе помага при ангина, простудни заболявания и даже астма. Болните стави се натриват със синапено масло. Това масло се използва при тумори и камъни в бъбреците.

Маслото от синап съдържа токсични вещества, за това не се използва вътрешно, но има има антисептични свойства и може да се използва за лечение на рани. Използват го още като отлично средство за лечение на дерматит, екзема и различни кожни възпаления.

Горчицата на прах се използва под формата на мехлем. Тогава кожата става червена и се чувства парене.
Това става, защото към мястото на прилагането има прилив на кръв и по такъв начин се унищожава възпалението и болката изчезва.

Горчицата като мехлем се използва при бронхит, пневмония и миелит.

Хипертониците използват тази подправка при главоболие. Горчица се поставя на шийните прешлени. Тя облекчава пристъпите на стенокардия, като я поставят на гърдите.

При заболявания на червата и стомаха може да се използва синапено семе вътрешно по една чаена лъжичка.

В Древна Гърция са украсявали гробниците с целина. От листата ѝ са правени венци за победителите в Истмийските и Немейски игри.

Целина е отличен източник на витамин А, В1, В2, С, Р, РР.

В град Портаж, щата Мичиган, съществува истински музей на целината.

Култивират се различни сортове, например, с дебели и сочни стъбла или с добре развит корен.

Целината се използва в различни диети, тъй като е ниско калорична, богата на витамин C и с много ниско съдържание на натрий.

Самостоятелно целината може да се консумира сурова в салата или като прясно изцеден сок, варена в супи и бульони. Като подправка се ползва и сушена, а свежа в маринатата на различни видове туршия. Подхожда на месни ястия и яденета с картофи.

Васа̀би или уасаби, японски хрян, е вид японска подправка със светлозелен цвят и лютив вкус. Тя се добива от корените на растението японска евтрема.

Интересното е, че растението е почнало да се култивира преди хиляда години.

Васаби е японски продукт, но напоследък евтрема започна да се култивира в САЩ, Нова Зеландия, Китай, Тайван и Корея.

В Япония това е много популярна подправка. В страната може да се опита сладолед с вкус на васаби.

Тази подправка съдържа такива вещества, като изотиоцианати, които унищожават бактериите стрептококус мутанс, главните виновници за кариеса.

Летливият чесън, лук, хрян и червени чушки убиват повечето прости бактерии и нисши гъбички още в първите няколко минути, даже и секунди.

Поради тази причина, лукът се явява отлично средство в борбата срещу болестите.

Лукът с формата на ряпа, леко сплесната, в почти сферична форма е прекрасно медоносно растение, тъй като дава на пчелите достатъчно нектар, даже при много горещо време.

Луковият мед е свежо жълт, почти непрозрачен, а при съзряване губи вкуса на растението.

Червеният лук е богат на кверцептин, анти раков агент, който може да подтисне злокачествените ракови клетки преди да са се развили като тумори.

Понякога се използва и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система.

Лукът не бива да се употребява за храна и като подправка в по-големи количества, особено пресен, при стомашно-чревни, чернодробни и бъбречни заболявания. Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъвкване на клонче зелен магданоз.

Лукът е силно апетитовъзбуждащо средство, което регулира моторните и секреторните функции на стомаха и червата. Оказва положително влияние и при заболявания на бъбреците.

Арабското ястие лагмаджо, което се е превърнало в национално ястие в Армения е такова и за някои други страни: Грузия, Иран, Ирак, Йордания, Ливан, Палестина, Саудитска Арабия, Сирия и Турция.

Отличителна черта на арменската кухня е използването на значително количество сол. Експертите отдават това на специалните климатични условия.

Консумацията на сол от организма в горещо време е много по-висока, отколкото в умерен климат.

Популярното днес блюдо е шашлик. Преди да бъдат изпечени шишовете на въглища от твърда дървесина, големите парчета месо, предимно свинско, но също и пилешко, говеждо и агнешко, се овалват в лук, черен пипер и сол. Заедно с месото се пекат домати, патладжани, чушки и картофи.

За западно-арменската кухня са характерни кимионът, канелата, бахарът, джодженът. Докато в източната част се използват повече треви, като червен босилек, кориандър.

От култивираните зеленчуци най-често се използват доматите, зелето, патладжаните, чушките, морковите, краставиците и тиквичките. Често те се съчетават по необикновен начин с месото и рибата.

Едно от любимите арменски мезета – суджукът, също е твърде пикантен заради количеството сол и чесън, пипер и канела, които му придават специфичен вкус и аромат.

Арменският хляб лаваш е задължителен за трапезата. Това са много тънки и дълги питки, които се навиват като палачинки, а дължината им достига половин метър. Пекат се като в древността – в глинени печки тонири с цилиндрична форма, закопани в земята. Те се нагряват бързо и налепеният по стените им слой тесто се изпича за минути. Лавашът е много популярен и заради ниската си калоричност.

Арменците много обичат сладкиши. Най-популярни са т. нар. хати – кръгли, сладки питки с различни плънки, и пахлавата, която с ореховата си плънка много прилича на баклава.

Арменските сладкиши с орехи и много захар или мед напълно описват уникалната култура на страната.

Арменците умеят да правят и бира. Ксенофонт описва как на връщане от Персия през Армения гръцките наемници видели местните да пият отвара от ечемик. И днес на арменски „гареджур“, тоест бира, означава буквално „ечемичена вода“.

В приготвянето на арменските ястия се използват около 300 вида диворастящи треви и цветя, които се употребяват като подправки или дори като основни ястия.