Можеш ли да ходиш на църква, ако не вярваш в Бога?
Членовете на появилото се във Великобритания движение „Неделна асамблея“ на този въпрос отговарят положително.
Атеисти, разочаровани от църквата и тези, които просто търсят подкрепа, ходят на тези събрания, където не се говори за Бог и религия.
Чух някой да казва: „Ако тази тенденция се съхрани до 30-те години, атеистите ще бъдат повече от християните“.
Те и сега са повече, просто някои се прикриват за етикета „християнин“, въпреки, че не са такива.
Мъчно ми е за тези хора. Те са като овце без пастир. Душата им търси, но не може да се насити, просто няма къде…..
Наистина ли е така?

Канадски учени провели изследване и установили, че успеха на лечението зависи до голяма степен от участието, което демонстрира лекарят на пациента.

В рамките на изследването специалисти от Университета по физиотерапия Алберта, разделили повече от сто пациента със заболявания на гърба на четири групи.

С част от пациентите лекарят изобщо не общувал, с друга част едва говорели, трета част получила психологическа подкрепа. Освен това някои пациенти са получили лечение, а други плацебо, но не знаели за него.

Установено е, че най-добри резултати са постигнати при пациенти, които са получили реално лечение и подкрепа от лекари. Благодарение на общението с физиотерапевти те са се чувствали значително по-добре в сравнение с останалите.

В Неапол живеело момче, което много искало да стане певец.
Първият му учител по пеене сметнал, че той няма глас и се отказал да го обучава.
Момчето се разплакало, но майка му го утешила и го уверила, че той ще стане велик певец.
Самата тя била спестила малко пари, но завела сина си при друг учител.
Похвалата и подкрепата на майката имали решаваща сила.
Това момче бил Енрико Карузо.
Ето ви и изпълнение на този мъж „без глас“:

Канадският цигулар Адриан Анантаван се е родил без дясна китка. Когато той поискал да се учи да свири на цигулка, родителите му казали:
– Защо не?
Сега 29-годишният Анантаван вярва, че тази подкрепа, му е помогнала да продължи и по-нататък. Да стане истински цигулар, който е имал възможност да учи в Уелския университет. Свирел е в Белия дом, на церемонията по откриване на олимпийските игри, в Карнеги Хол и пред папа Йоан Павел II.
Анантаван вдъхновява всеки, който работи с деца инвалиди. Деца, които успешно преодоляват ограниченията си, весело гледат на живота и със своя пример доказват, че ако не спират да се движат напред и са оптимисти, всичко за тях ще бъде възможно.
Отделете няколко минути и послушайте как свири Адриан Анантаван. Струва си.

Веднъж един ученик попитал учителя си:
– Защо тези, които са най-близко до Бога, верни са му и Той знае, че Го обичат, понякога изпитват мъка и усещане, че са изоставени?
– Помниш ли как твоя баща те учеше да ходиш? Беше протегнал своите любящи ръце към теб, за да не паднеш и ти тръгна усещайки подкрепата на силните бащини ръце. Но когато ти дойде близо до него, баща ти веднага отдръпна и свали ръцете си и това става няколко пъти. Това е единствения начин детето да се научи да ходи.