Архив за етикет: подарък

Нощ на чудесата

В стаята е тихо и светло. Луната се огледа в прозореца. На улицата е спокойно и пада бял, пухкав сняг. На малкото момиченце съвсем не му се спи. То тихо се промъкна между спящите и почти безшумно се вмъкна в гостната. Спря се замаяно пред блестящата в лунна светлина елха. Сърцето му се изпълни с толкова много радост, че бе готово да полети из стаята.

Внезапно долови шум. Ясно различи тихи стъпки, приближаващи гостната. Бързо се скри зад щората.

Любопитството надделя над страха и то бавно подаде глава от укритието си. Майка ѝ дойде и започна да подрежда пъстри пакети под елхата, навярно съдържащи подаръци. От изненада детето едва не извика. Но не можа да издаде звук, защото сълзи задавиха гърлото му. Изтича до леглото и се зарови във завивките си.

„Защо Дядо Мраз не е дошъл? Какво сме сбъркали, та той не е пожелал да дойде“?

Момичето заспа неусетно, но не спа дълго. Майка ѝ влезе в стаята и включи лампата.

– Ах, вие сънливци! Спите, а Дядо Мраз е дошъл и ви е оставил подаръците под елхата. Елате да видите, какво ви е донесъл.

Братът и сестрата с радостни възгласи хукнаха към елхата, а момичето седна на края на кревата и погледна майка си. Жената се изплаши, като видя подпухналите детски очи…

Детето отвори подаръка си с пълно безразличие, но когато видя какво има вътре, ахна. Прекрасна кукла с бяла рокля, нейната голяма мечта. Тя дълго бе съзерцавала тази кукла на витрината на магазина и си бе помечтала да стане нейна.

– Ти си ми я купила? Нали? – момичето закрещя срещу майка си. – Лъжкиня! Видях те как слагаше подаръците под елхата.

Майка ѝ замълча и само поклати глава.

На сутринта в училището момичето с недоверие задебна Дядо Мраз. Тя видя как от време на време той пооправя брадата си, а накрая в него позна един от учителите в тяхното училище. Нещастна, тя избяга от празничната зала. В къщи дотича объркана. По-голямата ѝ сестра се скара:

– Няма Дядо Мраз. Това са глупости.

Но момичето не ѝ повярва: „Той съществува, просто не е успял да дойде“.

Излезе на улицата, седна зад лавката на двора и се разплака.

Изведнъж някой леко я докосна по ръката. Тя повдигна лице. Пред нея стоеше мъж с добри и ласкави очи. Детето между хлипанията успя да каже:

– Дядо Мраз..той не дойде…

– Почакай, разкажи ми подред… какво стана?

Мъжът внимателно изслуша разказа и каза:

– Не си права! Дядо Мраз… съществува, просто… нали разбираш, той не успява…Представи си колко е огромна земята, а той трябва да я обходи за една нощ. За това възрастните са решили да му помогнат. Но той не те е забравил. Истинският Дядо Мраз идва при всеки само един път в живота му.

– А вие от къде знаете?

Мъжът се усмихна

– Аз зная всичко!

– Да не сте вълшебник?

– В известен смисъл да…Аз се уча за Дядо Мраз… и когато ми порасте брада, ще стана истински Дадо Мраз и ти обещавам, че отново ще дойда при теб…, а днес той ме изпрати, за да те утеша и да не пропуснеш празника.

– А подаръкът?

– Подарък…

Пребърка джобовете си, като че ли търсеше нещо там. Усмихна се, взе момиченцето и го сложи на коленете си
–  Бях съвсем забравил. За теб имам специален подарък, вълшебен, обикновените подаръци ти вече си ги получила, а за този дори не си мечтала…

– Истинско чудо?

– Да. Погледни.

Той насочи показалеца си към небето.

– Погледни внимателно, виждаш ли онази, най-ярката звезда?

– Да..

– Това е Сириус..най-ярката звезда на нашето небе, а днес тя е твоя.

Момичето погледна звездата, усмихна се и сърцето му преля от щастие и възторг. Детето дълго се любува на звездата, скачайки и пляскайки с ръце.

– Благодаря… – нежно и с любов прошепна детето.

Ако вярвате в чудеса, щастието непременно ще ви посети.

Неканен гост

По празниците всяко дете очаква своя подарък. Изглежда добрия старец не е смогнал с раздаването на подаръците и затова е изпратил в щата Юта своя елен.
Семейство Келер в празничната нощ първо чули грохот, а после тропот.
След като счупил витражните стъкла, един елен се озовал пред смаяните домакини. Рогача спокойно се разходил из стаята, а след това започнал да „разопакова подаръците“.
Келер не посмял да хване уплашеното животно, а се обадил на природозащитниците, които му помогнали да изведе от дома си неканения гост.

Хладилникът на Борис Годунов

При изследване на един от районите на Москва, била открита най-старата постройка извън стените на Кремъл. Това бил зимник за съхраняване на консерви от месо, плодове и зеленчуци.

През XVI век от този „хладилник“ се е подавала храна на редица руски царе.

Когато специалистите проникнали в дървената колиба и слезли надолу по боядисаните стълби, стигнали до мазе, където имало консерви с кисели краставички и редове от тикви и ябълки.

В архивните документи намерили стари планове на местността. От тях се разбрало, че през 1598 г. наблизо се е намирал дворецът на Борис Годунов.

Това място Годунов е получил като подарък от сина на Иван Грозни. По заповед на Борис Годунов бил построен манастир. Днес от него е запазена само църквата Света Троица. Може би тогава е построен и зимникът играещ роля на „хладилник“.

В хладилниците наречени по това време ледници или зимници са се съхранявали риба, птици, зайци, лосове и диви свине. На куките висели шунка и свинско месо. По рафтовете имало варено говеждо месо или печени кокошчици, а на пода стояли големи съдове пълни с кисели краставички, гъби, зеле, червени боровинки и ябълки.

Настоящите собственици на историческия „хладилник“ се хвалят с неговите качества. Дори картофите в това помещение остават сухи и се съхраняват добре до пролетта. А каква да е консерва или зимнина тук се запазват много по-добре от кой да е обикновен хладилник.

В продължение на повече от 400 г. този исторически „хладилник“ се е използвал винаги по предназначението си.

Скоро ще бъде издадена първата водоустойчива книга в света

През следващата година издателите ще направят подарък на любителите на книги, четящи във вани и басейни. На пазара ще излезе първата книга в света, небояща се от вода.

Специално полимерно мастило, покриващо страниците на книгата, ще защитават мастилото от изтриване, а хартията от намокряне и разкъсване. Технологията е заимствана от австралийските банкери, които по подобен начин запазват банкнотите от фалшифициране и износване.

До сега с добра водоустойчивост можеха да се похвалят само няколко детски книжки и пособията на водолазите. А сега ще се опазва от водата фантастичното произведение, трилар The Greater Bad Алана Корка. Книгата съществува вече в електронен вид.

Колко ще струва едно такова водоустойчиво книжно произведение, за сега не е уточнено. На пазара ще излезе през лятото на 2012г. Влагозащитата на книгите ще увеличи живота им два пъти.

Той не ме разбира

Днес е рожденият й ден, а приятелят й е изпратил само SMS  със стих. Ядосана тя му написа: „Това ли е всичко“? Последва отговор: „Не, прегръщам те нежно, целувам те и много те обичам“.
Недоволна от реакцията му тя седна на дивана и се замисли. „От една страна той е великолепен мъж. Винаги подава ръка за помощ и ме насърчава във всяка ситуация. Той е толкова добър, а не разбира, че просто трябва в случая да има подарък“.
Разбирайки, че трябва да промени нещо, отива при най-добрата си приятелка за съвет. Изслушвайки тя я попита:
– Добре, а какво искаш от него като подарък?
– Бих искала да ми купи бижута……
– А това толкова ли е важно за теб?
– Така аз се чувствам скъпоценна за него и разбирам, че той мисли за мен. Нали иска да ме зарадва и за това не пести средства. А сега имам усещането, че той е уверен, че такъв жест към мен не е нужен.
– Тогава му кажи. Аз си харесах този пръстен. Мога сама да си го купя, но ми се иска, когато погледна ръката си, винаги да си мисля за теб…..Нека този пръстен бъде подарък за моя Рожден ден. И каква е разликата, че не е тази седмица. Спомена ще остане завинаги.
– Но аз не искам да го моля….
– Не е нужно. Просто кажи: „Аз мога да си го купя сама, но би ми било приятно, ако ти ми го подариш“.
– Той ще ми го купи, а после ще се отдръпне от мен, мислейки, че го използвам.
– Той не те разбира, защото ти мълчиш и не казваш какво точно желаеш и очакваш от него. Сподели терзанията си и той ще те разбере.