Един човек имал дъщеря, за която било предсказано, че ще бъде ухапана от змия и ще умре в деня, в който престъпи в брачната си стая. Той много се тревожел заради това.
На сватбения си ден дъщеря му взела брошката си и я забила в стената. Без да иска по този начин тя пронизала окото на една змия.
На сутринта извадила брошката си и видяла мъртва змия прилепена към нея. Когато научил за това баща ѝ я попитал:
– Какво си правила вечерта?
Тя замълчала за малко и смутено казала:
– Снощи един бедняк помоли за милостиня на вратата, но всички бяха заети със сватбеното тържество и никой не го чу. Затова аз станах, взех сватбения подарък от теб и му го дадох.
Бащата със сълзи в очите казал:
– Добре си направила. Наистина, милостта от смърт избавя.