Един човек имал дъщеря, за която било предсказано, че ще бъде ухапана от змия и ще умре в деня, в който престъпи в брачната си стая. Той много се тревожел заради това.
На сватбения си ден дъщеря му взела брошката си и я забила в стената. Без да иска по този начин тя пронизала окото на една змия.
На сутринта извадила брошката си и видяла мъртва змия прилепена към нея. Когато научил за това баща ѝ я попитал:
– Какво си правила вечерта?
Тя замълчала за малко и смутено казала:
– Снощи един бедняк помоли за милостиня на вратата, но всички бяха заети със сватбеното тържество и никой не го чу. Затова аз станах, взех сватбения подарък от теб и му го дадох.
Бащата със сълзи в очите казал:
– Добре си направила. Наистина, милостта от смърт избавя.

Синът на Никита Хрушчов си спомня, че баща му имал две чаши.
Едната била висока, тясна, 25 грама, а другата изглеждала огромна и солидна. Той често се хвалел със втората.
Вътре била запълнена със стъкло, а за течността оставали няколко милиметра на повърхността. От далеч чашата изглеждала напълнен до края.
Тази чаша му била подарък от жената на американския посланик Джейн Томсън. Тази чаша била доста удобна, когато често се налагало да се вдигат тостове.
Такава чаша наистина съществува и е много удобна за по-големи гуляи.

Веднъж равините поискали да направят подарък на императора. Дълго обсъждали, кой да бъде техния пратеник. Накрая решили да изпратят Наум от  Гизмо, защото той е привикнал да му се случват чудеса. И така те проводили подаръкът по него.
По пътя Наум спрял да пренощува в една странноприемница, но другите гости станали през нощта, изпразнили съдържанието на торбата му и я напълнили с пепел
Когато стигнал до целта си, развързали торбата и всички видели, че е пълна с пепел. Императорът казал:
– Евреите ме правят за посмешище.
И заповядал Наум да бъде умъртвен. А Наум си казал: „И това е за добро“.
Тогава се явил Илия, предрешен като един от слугите на императорът и му казал:
– Навярно това е пепелта на техния патриарх Авраам. Когато хвърлят от нея върху враговете си, тя се превръща в саби, а хвърлят ли я върху стърнища, превръща се в стрели.
Случило се тогава така, че по това време войските на императорът не могли да завладеят една провинция. Изпробвали там пепелта и я превзели.
Тогава императорът завел Наум в съкровищницата си, напълнил торбата му със скъпоценни камъни и перли и го изпратил с големи почести.
Когато стигнал в същата странноприемница, гостите го запитали:
– Какво занесе на императорът, че ти оказа такива почести?
Той отвърнал:
– Само това, което отнесох от тук.
За това и те занесли малко от същата пепел на императора, но когато я изпробвали, тя не се превърнала в мечове и стрели и мъжете били убити.

Казват, че когато Бог иска да накаже някой, лишава го от разум. Но ако иска да накаже другите, той лишава някой човек сред тях от чувство за хумор.
Способността да се смееш на себе си е голямо изкуство. Това качество е необходимо всеки да развива в себе си.
Който не може да превърне трагедията в драма и комедия, не може да анализира ситуацията.
Ако успеете да останете в каква да е трагична ситуация спокойни, ще можете да откриете причината за случилото се и пътя за нейното решение. Именно това помага на човек да не остава дълго в осъждение и оплакване.
За това не се огорчавайте ако сте станали за смях, всеки от нас, колкото и да се пази рано или късно се оказва в тази роля. Погледнете на ситуацията с хумор.
Хуморът е подарък от сърцето, той запазва човека от обидата, агресията, отмъщението, осъждението…..
„Ако човек ви е излъгал един път, той е мошеник, но ако е направил това два пъти, вие сте глупак“. Тази мисъл на Проспер Мериме трудно бихме  оборили.
За да се чувстваме добре трябва да се научим да мислим и да умеем да се посмеем над себе си.

Много отдавна живял един свят човек. Благоухание от него достигнало до небето. Веднъж ангелите помолили Всевишния да направи подарък на този човек. Господ се съгласил, но първо поръчал на ангелите да разберат, какво иска самият той.
Слезли ангелите и попитали човека.
– Господ е решил да ти направи подарък, но преди това иска да знае какво искаш.
Светецът отговорил:
– Нищо не искам. Всичко, което съм желал е вече станало. Ако Бог е милостив да ми позволи да Го позная повече, нищо друго не искам.
Неговите думи направили голямо впечатление на ангелите.
– Искаш ли само с едно докосване болни да оздравяват?
– Не, нека Бог прави това.
– Да ти подарим такова красноречие, че когато заговориш грешниците да се каят.
– Аз се моля грешниците да се покаят, но тяхното покаяние е дело на Бога, а не на слабия човек.
– Ти със своите добродетели ще привлечеш хора към себе си и така те ще славят Господа.
– Но, тогава аз ще отвлека тези хора от Господа….
– Не можем да си тръгнем без да ти подарим нещо.
Светеца се оказал в затруднено положение.
– Няма какво да искам.Но ако е толкова необходимо и вие не можете да си тръгнете без да сте направили нищо, бих искал да правя добро, но без да зная за него.
– Добре, – зарадвали се ангелите, – където падне сянката ти, тя ще изцелява и възкресява.
– Бъдете добри към мен и ми окажете още една милост. Направете вратът ми неподвижен, за да не мога да се оглеждам и да виждам делата на сянката си.
Ангелите били потресени, но се съгласили. Милостта била оказана.
Вратът му станал неподвижен. Той ходил по света и там където се докосвала сянката му, увехналите цветя разцъфтели, изсъхналите ручеи се напълвали с вода, зеленина покривала пустинята, сълзите изсъхвали и се раздавал весел смях, радост преизпълняла сърцата….