Стела не беше добре. Митка разбра това още преди тя да приближи леглото ѝ. Изражението на Стела ѝ се стори странно.

– Не можеш да си представиш, какво ми направиха? – каза отчаяно Стела.

– Какво се е случило?

– Ти знаеш, че отскоро посещавам групата за изучаване на Библията. Там Мариела  ми подари християнска книга с насърчения. Използвах я, когато се молех и често си четях от нея, но сега не мога да я намеря никъде. Вчера вероятно съм я оставила на пейката, където се молих и навярно съм я забравила ….. някой я е намерили и прибрал.

Стела се чувстваше разочарована, че бе изгубила тази скъпоценна за нея книга.

Митка бе от хората, които винаги смятаха, че чашата им е наполовина пълна, за това се засмя и попита Стела:

– Искаш да кажеш, че някой ти е откраднал Исус?

Този въпрос развесели Стела и тя тъжно смънка:

– Мисля, че се е случило нещо такова.

– Виж, – каза Митка,- не толерирам кражбите, но ако някой краде християнски книги, има надежда нечий живот да бъде променен чрез Исус Христос.

Стела бе нервна, тя дълго си чопли носа, което бе признак, че още е ядосана, но накрая се примири и се съгласи:

– Имаш право? Дано да е станало така.

– Хайде да се помолим, – предложи Митка. – Нека Бог заработи в сърце на този, който е взел книгата. И това, което е извършил, макар да е лошо да се превърне в повод да се покае. А колкото до теб, ще ти кажа следното, ти имаш Библия, черпи сила, мъдрост и вдъхновение от нея.

След това двете наведоха глави и се молиха за“непознатия“ крадец.

Един „горещ“ християнин започнал сериозно да изучава Библията. Първо прочел Битие, Изход ….. и стигнал до книгата на Исус Навин.

На тази книга той сериозно се спрял, защото в нейния край прочел, че Исус умрял, а в Евангелието от Марка, че е възкръснал.

Този теологичен проблем, едва не го съборил и добре, че не станал повод да загуби вярата си.

В крайна сметка, след като поговорил с пастора си, той разбрал всичко.

Е, понякога и такива неща се случват.

Огромно количество желеобразни морски същества, били изхвърлени от вълните на плажовете на щата.

Започнали разгорещени дискусии по повод произхода на тези същества.

Те изглеждали като малки мехурчета, които изкачат под краката. Нещо средно между медуза и яйца.

Някои експерти, са заявили, че на брега са изхвърлени един вид безгръбначни морски животни.

Кристофър Лоу, професор по морска биология в Университета на Калифорния, смята, че това са  „морски краставици“.

В големият град съседите дори не се познават. Понякога само се разминават и вяло, поради стар запазен навик се поздравяват.

Людмила скоро се нанесе в двустайния апартамент на един не многолюден блок, не че в него нямаше хора, а поради простата причина, че те само се разминаваха, дори без да се поздравяват. Не се интересуваха един от друг. Дори някой да умреше от тях, другите нямаше да разберат, докато не се разнесе зловонната миризма от апартамента му.

Людмила имаше три деца и ежедневието ѝ бе запълнено до секунда, но тя обичаше да общува с хората и се стараеше да им помогне с каквото може.

До нея живееше възрастна жена. За нея казваха:

– Те е много ексцентричен човек. Живее сама, не общува с другите от блока и в дома си не пуска никого.

Людмила си помисли: „Тази жена навярно има нужда от помощ, но не знае към кого да се обърне“.

Тя няколко пъти се опита да заговори възрастната жена:

– Здравейте! Ако имате нужда от помощ бих могла да ви помогна.

Но старицата се свиваше и отказваше всякакъв контакт.

Людмила не се отказваше лесно особено, когато нещата не вървяха. Тя чувстваше, че тази жена се нуждае от помощ, а тук никой не ѝ обръща внимание. Людмила продължи да я поздравява и да ѝ предлага помощта си.

Най-накрая възрастната жена ѝ се довери, дори ѝ отвори вратата на апартамента си.

Когато младата жена влезе в него, разбра защо тази старица се държи така странно. Това, което видя се оказа много по-лошо от това, което очакваше.

Подът бе покрит със доста голям слой мръсотия. Дрехите бяха стари, а мебелите напукани. В кухнята почти нямаше храна.

И Людмила се хвана за работа. За няколко дена почисти апартамента. Изхвърли старите мебели и ги замени с запазени, които ѝ отстъпиха приятели и познати, когато им разказа историята на баба Мина. Превърна жилището в място, подходящо за живеене.

Изведнъж всичко се промени за старата жена, не само леглото, мебелите и всичко останало в апартамента. Тя вече имаше нови приятели, които често я посещаваха, готвеха ѝ и се грижена за нея.

Не е вярно, че хората в града, не се обичат и не желаят да общуват един със друг, просто им трябва повод, за да покажат добротата си.

През 1973 г. IBM произвежда твърд диск модел 3340, в който за  първи път се обединяват в един постоянен корпус пластините на диска с четящите глави.

При неговата разработка специалистите променили краткото вътрешно обозначение „30-30“, което означавало два модула по 30 МВ всеки и по съзвучие с алтернативното название Winchester Model 1894 нарекат този твърд диск „уинчестър“.

Думата  бързо се приложила в компютърните среди и станала нарицателна за всички твърди дискове.

Оказва се, че думата „уинчестър“ излиза от действие в Съединените щати и Европа още през 90-те години, докато в Русия тя е останал в професионалните среди като жаргон, пораждащ съкращението „винт“.

Постъпването във въоръжението на британските колониални войски в Индия на капсулована пушка Енфилда – винтовка образец 1853 г. е послужило за повод на въстанието на сипаите. Причината за този бунт била, че хартиената обвивка на патроните била пропита с мазнина от свине и крави. Това не било приемливо нито за мюсюлмани, нито за индуси, тъй като на първите било забранено да се употребява свиня за храна, като нечисто животно, а на вторите кравите, като свещени животни.

Преди да се зареди пушката, книжният патрон трябвало да се захапе и разкъса, след това да се изсипе праха в цевта. Патронът се вкарвал с шомпол и се запалвал с намалената хартия на обвивката на му.

Въстанието сложило край на властта на британската компания Ост-Индия. Тя била заменена с пряко управление на Британската корона