Станка имаше голям белег на коляното си. Лятно време го прикриваше с дълга пола или по-високо вдигнати чорапи.

За този белег знаеха и внуците ѝ. Тя не веднъж им бе разказвала историята на появата му:

– Когато бях малка от стобора се качих на съседската череша. Комшията ме вида и се развика. Аз се уплаших и паднах. Той ме отнесе на ръце у дома си и сам превърза коляното ми.

– Добър човек е бил, – обаждаше някой от слушателите.

А Станка се усмихваше и довършваше разказа си:

– И знаете ли какво направи този добър човек? Обра цялата си череша, която още не бе добре узряла и ми донесе всичките ѝ череши. От тогава чуждо не пипам, без да попитам. Доядеше ли ми се нещо, питах дали мога да си взема и тогава ….

– А това родилно петно от къде го имам? – смееше се синът ѝ Георги, като показваше приличащото на грозд петънце точно под ухото му.

Нали съществува такова поверие, че ако бременна жена открадне нещо и се пипне след това някъде по тялото, на новороденото на същото място му излиза белег наподобяващ откраднатото.

– Е, може да съм си взела едно зрънце от пазара… Случват се грешки…., – виновно се усмихваше Станка.

Човек иска да прави доби неща, но не винаги има сила да ги извърши.

Разпространено е поверието, че вълците вият срещу луната.

В действителност за вълците няма значение дали има на небето луна и в каква фаза тя се намира.

Воят за тези хищници е важно средство за комуникация и социално поведение, с помощта на които те предават сведения за лова, координират действията си за него и заявяват своите права на дадена територия.

Когато вълците вият, вдигат глави, за да обезпечат разпространението на звука във всички посоки.

А на хората им се струва, че те вият на луната, защото в лунните нощи времето е ясно и няма вятър.

Тази гилдия е разположена на carrer dels Corders. Тя произвежда въжета.

Тайната за процъфтяването на тази гилдия е доста интересна.

В древни времена е съществувало поверие, че при обесване, ако въжето се скъса, това означавало, че Бог е простил греха на провинилия се. Тогава престъпника бил пускан на свобода.

Много богати и заможни семейства помагали на членовете на своите семейства, които са престъпили закона, чрез гилдията на производителите на въжета.

С други думи казано, те плащали на гилдията, за да направи некачествени въжета за изпълнението на присъдата.

В тази британска територия е широко разпространен собствен език – янит. Той е смес от испански, английски и други езици. На този език говорят около 30 хиляди човека.

Гибралтар е едно от най-населените територии на планетата.

Гибралтар е една от страните в Европейския съюз, където не се начислява ДДС. Данъчната система на Гибралтар е много подобна на тази в Хонконг.

Гибралтар е единственото място в Европа, където в естествените условия на дивата природа живеят полудиви маймуни – магот. Според местните поверия Гибралтар ще бъде британска дотогава, докато има поне една жива маймуна.

Корените на този празника идват от народното поверие, според което птиците си избират партньори, с които могат заедно да изградят семейно гнездо.

Честта за появата на Деня на Св. Валентин, като празник на влюбените,  принадлежи на поета Джефри Чосър, който е написал поемата „Птичи парламент“.

Поемата според експертите е завършена на Денят на влюбените 14 февруари, но за годината не се знае точно. Някои смятат, че това е 1383 г.

„Птичи парламент“ е най-ранната поема, в която се споменава Деня на св. Валентин като особен ден, свързан с любовта и избора на младоженец.

В нейната основа лежи древното поверие за птиците. Макар и алегорично тя разказва за хората, за техните страсти и даже за конкретни събития, които тогава са се случили в Англия.

Става дума за сватосването и женитбата на Ричард II и Анна Бохемска или предполагаемият брак между Ричард и френската Мери.