Депресивните симптоми при жените по време и след бременността са свързани с намаляване на дебелината на кората на главния мозък, това е външният слой, който е отговорен за сложните мисловни процеси и поведението.

Оказва се, че настроението на майката може да повлияе на развитието на мозъка на нероденото дете.

Според експерти, около 18% от бременните жени изпитват симптоми на депресия. Тези симптоми се запазват при някои жените и след раждането.

Жените с по-високи депресивни симптоми имат деца с много тънки,  предни и високи корови области, участващи в изпълнението на задачи, свързани с контрола и вниманието.

При майки с дълбоки депресивни проявления се раждат деца с аномалии в структурата на бялото мозъчно вещество в челната област.

В бъдеще такива аномалии оказват влияние на обучаемостта на детето и предизвикват различни разтройства в поведението му.

За съжаление някои бащи се отказват от бащинството си и се превръщат нещо тайнствено и неосезаемо за дъщерите си.

Тогава мама поема всичко на раменете си. Празното място, което трябва да заеме бащата, малкото момиченце дорисува само.

На невидимият татко се добавят приказни черти, а мама се превръща в стабилна, здрава и непоклатима скала, в състояние да се справят с всякакви ежедневни проблеми.

Ролята на бащата за вече порасналата дъщеря така си остава неясна, а жената се превръща в сила, която гарантира сигурността, доставянето на необходимото и благополучието в семейството.

Така порасналата девойка приема подобно поведение. Продължава да чака приказния принц, но така си и остава сама, защото за обикновените мъже в нейния живот няма място.

През месец Елул до Йом Кипур, евреи се събудят преди зазоряване, за да се четат специални молитви, наречени Слихот. Думата Слихот означава „прошка“.

Молитвите са особен списък от грехове и престъпления, които са записани по азбучен ред, за да освежат паметта.

Евреите съжаляват за всички извършени нарушения през изминалата година.

Целта на молитвата за прощение е, да не се затъва в негативни мисли, но да се измени поведението през настъпващата година.

Проследявайки своите грехове по азбучен ред, евреите продължават да произнасят превъзходствата на Бога, отново по азбучен ред.

Един от най-известните химни през Елул се нарича Адон HaСлихот.

Той съдържа 22 различни атрибути на Бога от „алеф“ да „тав“. Ето и първата строфа:

אֲדוֹן הַסְּלִיחוֹת – א „Адон HaСлихот – „Владика на прощението“
בּוֹחֵן לְבָבוֹת – ב „Бoхeн левавот – „Проверяващия сърцата“
גּוֹלֶה עֲמוּקוֹת – ג’  „Дълбочина на Откриващия се“- „Голeх Aмукот“
דּוֹבֵר צְדָקוֹת – ד „Довер Цдакот“ – „Изричащ истината“

Студент редовно закъснявал за лекции.

Един ден професорът раздразнен от поведението му го попитал:

– Вие служили ли сте в армията?

– Да, – отговорил студентът.

Професорът го погледнал заинтересовано.

– И какво ви казваше старшината, когато закъснявахте за строя?

Студентът се засмя, а после спокойно каза:
– Здраве желая, другарю лейтенант.

На една от спирката се качи двойка майка и дъщеря. И двете бяха много хубави и симпатични. Момичето приличаше на ангелче. То имаше рижи къдрици, сини очи, бе облечено стилно и доста скъпо. Майката напомняше на актриса. Изглежда бе творческа личност, притежаваше ленив поглед, необичайна прическа, едва забележим грим и стилно палто.

Двете влязоха в тролейбуса и се огледаха. Момиченцето бе на около 7 години. На гърба си носеше чанта, вероятно отиваше на училище.

Изведнъж се чу пискливият глас на  момичето:

– Мамо, какво права ли ще пътувам?

Интересно бе да се види погледът на майката и реакцията на седналите в тролейбуса.

Наблизо седеше жена на около 50 години с чанти в ръцете, но тя изобщо нямаше намерение да става и да отстъпва мястото си.

– Не, разбира се, сега навярно ще освободят места, – с намек каза майката.

Но места така и не се освободиха.

– Искам да седна, – каза момичето доста гръмогласно.

Никой не се помръдна. И веднага се разрази злобна реч невероятно излизаща от такова красиво дете, адресирана до майката.

– Никога повече няма да се качвам на тролейбус. Тук всички са невъзпитани и не знаят, че на дете трябва да се отстъпва…. И въобще, нека утре татко пак изпрати шофьора си да ме закара.

Интересното е, че майката вместо да смири дъщеря си, я подкрепи, хвърляйки яростни погледи към седящите в тролейбуса хора.

Най-накрая една жена стана и момичето с кисела физиономия се пльосна на мястото ѝ. Извади смартфона си и започна да си играе.

Не би ли ви шокирало такова поведение на дете и особено на майка му?