Куполните бетонни конструкции са рядко се срещат, тъй като се правят трудно. Обикновено, тези съоръжения се нуждаят от изграждане на дървена подкрепяща конструкция, която ще държи бетона, докато се втвърди.
Екип от изследователи на Виенския технологичен университет е предложил система, която просто „раздува“ бетонните структури и ги фиксирайте върху стоманени въжета.
Този метод може да се нарече способ на пневматичния клин. Отначало на строителната площадка отгоре се спуска пластмасова въздушна възглавница, която се полага във формата образувана от арматурата. В нея се влива бетон, той се втвърдява и в резултат на това се получават редица плоски плочи. Бетоните плочи по-късно се съединяват със стоманената конструкция.
След това куполообразната въздушна възглавница се надува. Постепенното изпълване на плочите с въздух води до образуване на купол. В същото време металния корпус затяга и свързва бетоните плочи заедно. Всички плочи имат клиновиден край, което им помага да се съединят с другите.
След като плочите са вече издути, въздухът от въздушната възглавница, заедно с гредите и стоманените въжета се изтеглят. Огъването на втвърден бетон води до малки пукнатини, но те не се отразяват на стабилността на структурата. Края на купола може да бъде покрит със слой от гипс, който ще се скрие пукнатините.
При изпитването е построен купол с височина 2,9 за два часа. Този метод може да намали времето и материалите използвани при строежа.
Австрийската федерална железница е поръчала изграждането на надлез, изграден с помощта на тази технология. Очаква се, да бъдат изградени  и набор от сгради в бедните райони на страната – от концертните зали до подземни тунели.

Музиканти винаги обръщат голямо внимание на акустичните свойства на залата, където трябва да свирят. Неудачната акустика може да стане главна причина, зрителите да не могат да възприемат това, което музикантите искат да им „кажат“.
През вековете, архитекти са открили много тайни, за да помогнат за подобряване на акустиката, но универсална рецепта за перфектна концертна зала не съществува.
Юкха Пятинен и неговите колеги от Финландия отстранили този недостатък чрез изследване на акустичните свойства на няколко от най-добрите концертни зали на Земята – Виенската Музикферайн, Концертхаус Берлин, Концертгебау в Амстердам и бостънския Symphony Hall.
За да направят това, учените са разработили няколко десетки манекени с вградени микрофони в ушите, поставили ги на различни места в залите и възпроизвели аудио запис на Симфония № 4 от Брукнер вътре в „оркестровата яма“. Сравнявайки записите на микрофоните, авторите се опитали да разберат, как звука се отразява от стените и тавана на тези зали и как това „пътешествие“ на музиката влияе на възприятията на човека и заключили, че в обкръжението на залата трябва да се добавят плочи от оникс.
Оказало се, че формата на перфектна концертна зала е сравнително проста – изследователите изчисляват, че тя трябва да бъде близка до издължена кутия за обувки. Според учените, правоъгълни стени и тавани от тези зали правят разликите между меките и силни звуци доста по-забележими, а „страничното“ ехо усилва многократно стерео звука на музиката.
Математиците вярват, че събраните данни могат да помогнат за подобряване проектирането на зали, в които ще свирят най-добрите симфонични оркестри в света.

Лято е. Родителите изпращат малкия си син на гости при баба му и дядо му. По пътя детето е съпроводено от баба си.
Автобусът лети. Покрай него минават малки селца, високи дървета, гори и бълбукащи чешми. Край пътя има доста малки паметни плочи, напомнящи жертвите от пътно транспортите произшествия станали на това място.
Детето се обръща към баба си и пита:
– Какви са тези паметници? Защо са поставени тук?
Бабата неохотно обяснява:
– Станали са катастрофи, аварии и някой е загинал …. Пристигнали са бързо до края си…..
На внукът изскочиха очите от уплаха. Паниката надделя и детето едва не изкрещя:
– Ой, …… авария!

Това е социално явление. Заинтересувах се от него, когато видях последствията от него в едно гробище. Много надгробни плочи бяха съборени и натрошени. Какъв е смисъла във всичко това и до сега не съм разбрала.
В медиите непрекъснато се разказват за актове на вандализъм. Повечето от тях са се появили спонтанно и на пръв поглед нищо не е предвещавало тяхното развитие.
В историята има множество проява на вандализъм. Именно за едно от тях искам да ви разкажа.
В продължение на много векове в Италия е съществувала легенда, че на дъното край малкия град Неми лежи огромен кораб на Юлий Цезар с баснословни съкровища.
Но едва през 30-те години на миналия век, италианците са информирали света, че легендата е получила своето потвърждение.
Във водата били намерени не един, а два кораба принадлежащи на скандалният император Калигула. Корабите били истински произведения на изкуството. Те били майсторски направени и богато украсени.
По заповед на Мусолини за съдовете бил построен специален музей, който трябвало да свидетелства за величието и могъществото на Древния Рим.
Но през 1944 г., войските на СС, отстъпващите под натиск на съюзниците, безсмислено изгорили тези огромни артефакти, лишавайки човечеството от доказателства за велика култура в история му.

Промяна на дебелината на покритието от германий върху златна плоча на няколко атома води до изменение в цвета му. Това съобщи Харвардския университет по инженерство и приложни науки.
Учените са експериментирали с покритие от германия, който се прилагаше по методи на литографията и химичните отлагания на парите. Установено е, че промяната в дебелината на слой, на свръхтънък германий, само от 15 атома е достатъчно, за да промените цвета.
Дълго време се е смятало. че ефектът на интенференцията, който наблюдаваме с маслена филмова лента, не се проявява в непрозрачни материали. Физици от Харвардския университет са показали, че дори тези материали могат да бъдат използвани, за да променят цвета на материала при прилагането на слой с дебелина от няколко атома.
Учените са провели подобен експеримент със сребърни плочи, променяйки цвета ѝ до златист.