Мисълта за Денят на благодарността възкреси много спомени у Гергов. Той слушаше обясненията на възрастната жена, която пътуваше до него:
– Нося доста продукти, с които ще приготвя чудни неща у дъщеря ми. Какъв пир и веселие само ще си устроим.
И тя се отнесе за малко в мечтите.
– Дъщеря ми смята, че всичко се изчерпва само с пуйката. Вероятно вече я е купила и сега пуйката е в хладилника. Тя ще стане много рано, още в зори, за да я приготви. Но пуйката не е най-важното на този празник.
Гергов само кимна.
– Искате ли да знаете как приготвям заливката за пуйката?
Мисълта за сос към пуйката, блестящ, вдигащ пара кафяв сос замъгли съзнанието му.
– Едно от важните неща в Деня на благодарността е заливката на пуйката, – продължи жената. – Първо ….
– Заливка с бульон от дреболии? – каза тихичко Гергов.
– Разбира се! – те си пое дълбоко въздух. – Първо брашното се запича до кафяво в тигана.Това е и тайната на приготвянето му. Така се отстранява цялата влага и не остават бучки. Сипвате в тигана половин чаша брашно, разбърквате, докато брашното стане кафяво, но внимавате да не загори. После го оставяте настрани и сварявате дреболиите.
Гергов слушаше като омагьосан.
– Когато пуйката е готова, сипвате чаша мазнина от изпеченото месо в запеченото до кафяво брашно в тигана. Малко ще запращи, но трябва да бъркате, докато се получи еднородна паста. После започвате да прибавяте бульона чаша по чаша, докато сипете шест чаши. Разбърквате. Сместа се сгъстява. Добавяте сол и пипер. Става невероятно вкусно.
Гергов затвори очи. Устата му се напълни със слюнка. Той се върна назад, когато беше със семейството си, двете си сестри и брат си.
– А ще имали сос с плодове? – попита Гергов. – Или го предпочитате желиран?
– Ще има и от двете.
Гергов си представи как майка му и баба му сръчно приготвят вкусотиите.
– Ще има пай със орехи, картофи, шоколадов крем и сметана, … – започна да изрежда жената. – Благословено да е изобилието.
Гергов я слушаше внимателно и си представяше всички тези неща, които тя изброяваше.
– А знаете ли кое е най-хубавото на Деня на благодарността?
Гергов я погледна изненадано. Нима не е храната? Нали за нея говореха до сега.
– Най-хубавото на празника са хората край масата.
Очите на Гергов се напълниха със сълзи. Той наведе глава, за да не види жената мъката му. Той живееше сам. Жена му го бе напуснала, а с децата си не се виждаше често. Кой щеше да му направи пуйка за предстоящия празник?
– Ако искате можете да се присъедините към нас за празника, вярвам, че дъщеря ми няма да има нищо против, – предложи жената.
– Разбира се, – дъхът на Гергов едва не спря. Едва задържайки сълзите си прошепна, – защо не ….
