Ако ти имаш контрол на гнява в живота си, това се основава на самоличността ви в Исус. Защото разбирате, че той ви обича безусловно, че сте цени за Него, и че има цел и план за вашия живот.

Ако изградите идентичност си върху нещо друго, ще се борите с несигурността през целия си целия живот. Можете да изгради своя идентичност опирайки се на вашата работа, но вие можете да я загубите. Можете да се изгради идентичност на това как добре изглеждате, но може да загубите добрия си външен вид.

Ако изградите идентичност си на нещо, което може да се отнеме от вас, започвате да бъдете несигурни и се гневите. Докато хората не започнат да се чувстват сигурни в себе си, те ще се бъдат лесно манипулирани. Когато те знаят кои са,  не могат да бъдат неправилно управлявани. Гняв и несигурност вървят заедно. Колкото по-несигурни се чувствате, толкова повече се ядосвате.

Когато се ядосате, устата ви сами разкриват какво е в сърцето ви. Грубият език разкрива ядосано сърце. Отрицателният език разкрива уплашено сърце. А може да разкрива и несигурно сърце.  Критичният език разкрива огорчено сърце. А мръсният език разкрива нечисто сърце.

От друга страна, окуражаващ език разкрива щастливо сърце,  сърце, лекият език разкрива любящо сърце, а контролираният език разкрива миролюбиво сърце.

Вие знаете ли, как да се отървете от вашия гняв? Имате нужда от промяна на състоянието на сърце си. За щастие, Бог се е специализирал в сърдечните промени. Това се нарича спасение! Бог дава чисто ново сърце и нова идентичност. Вие сте това, което Бог казва за вас.

Исус може да лекува трите неща, които предизвикват гнева: болката, разочарованието и страха. Той заменя болката в сърцето ви с любовта Си, разочарованието с Неговия мир, несигурността със сърце изпълнено с Неговата сила и любов.

Направете Исус Господар на живота си и няма да се гневите.

Пневматичната пощата като пощенска услуга е предложена още през 1667 г. от френския физик Дени Папен.
През XIX век е построен план за пневматична поща, с помощта на която писмата от Лондон можели да се получат в Париж само за половин час.

Тази идея активно развивал френският инженер Жан Батист Берле.

По-късно Жан Батист измислил система за пневматично почистване на нечистотиите.

От 1 март 1882 г. пневматичната система за отпадъци се използвала в две области на Париж. Там тя добре се е доказала.

На самолет АНТ-20 „Максим Горький“  се е използвала пневмопоща.

Прага е последния град, в който функционира пневмопоща. Тя е била закрита през 2002 г.

Пневмопощата е една от ярките машини заедно с парната машина, пишещата машина, дирижабъла и телеграфа.

Първото, което се случва, когато започнем да разбираме, че Бог ни е избрал за Себе Си чрез Исус Христос е унищожаването на нашите предразсъдъци и разрушаването на нашите тесни граници.

Ние се превръщаме в роби, които обслужват целите на Бог. Целият човешки род е създаден, за да се слави Бога.

Грехът е прехвърлил хората на други релси, но целта на Бога изобщо не се е изменила.

Когато се раждаме свише, разбираме, че сме създадени за Бога и от Него сме сътворени. И първо, което ни се открива е Божията любов.

Душата ни трябва винаги да бъде отворена за творческите намерения на Бога и да не се смесва този план със собствените си намерения.

Той иска от нас чистота, защото е вложил в нас самата Божия същност.

Не трябва да забравяме нашето предназначение за живота си.

Въпреки, че през този ден  се радваше на ласкавото прощаване със слънцето, златните листа и добро настроение, Ники от сърце мразеше 15 септември.

И не защото е необходимо да става по-рано, когато е необходимо, той можеше да е събуди призори, дори много по-рано. Не и защото започваше традиционната, еднообразна учебна година. На Ники винаги му бе интересно и забавно да научава нови неща, но само ако виждаше полза в тях.

Работата бе в друго.

На въпроса на майка си:

– Няма ли най-сетне да се стегнеш и да започнеш сериозно да учиш?

Ники излагаше своите аргументи относно „нерадостното“ учене:

– Там ме учат неща, които не са ми полезни за живота. Карат ме да зубря и ме тъпчат със знания, от които и даром не се нуждая. Това е като да подарят малък велосипед на три колела на подрастващ. Той не ти е нужен, но не трябва и да го изхвърляш.

– И към какви други знания ще се насочиш? – с голяма доза ирония го попита баща му.

– Бих искал, израствайки да уча не това, което ми задават, а това към , което се стреми душата ми. В училище ми налагат не дисциплина, а тъпа покорност на по-големите.

– По-добре се учи и бъди като всички, – посъветва го майка му.

– Не разбирате ли, че оценките не са най-главното нещо? – възмути се Ники. – Важно е какво умееш в живота.

– Ако завършиш с добра диплома училище, ще постъпиш в по-добър ВУЗ, а след това ще си намериш и по-престижна работа, – каза баща му.

– На която ще се изгърбвам до пенсия, – продължи Ники мисълта на баща си, – а след това с почести ще ме изритат с пожелание: „Старей и укрепвай в здраве!“ Оставайки с една пенсия, половината от която отива за хапчета, а другата в помощ за децата и внуците, които нямат никакви планове за живота, защото отиват наникъде ….

– Тогава какво предлагаш, умнико? – строго го погледна баща му.

– Виж в живота всичко е на обратно? – подчерта важно Ники. – Грешиш, но тези грешки са твоя най-добър учител. Ако не умееш да правиш грешки, няма да се научиш на нищо. Животът те препъва, млати и измъчва, докато не почерпиш знание от грешките си.

Когато видя угрижените физиономии на родителите си Ники смирено каза:

– Простете ми, съвсем не исках да ви развалям настроението. Винаги съм се стремял да бъда себе си.

Баща му въздъхна и вече по-спокойно каза:

– Знанието е сила. Бъди силен, придобивай необходимите знания, които ще променят живота ти към по-добро. Ти трябва да бъдеш силен, иначе за какво ще ти е всичкото това училище и знанията, които ти се преподават там?

Ники мечтаеше да е силен физически и да помъдрява все повече от ден на ден.

– Развивай се, – каза насърчително баща му. – Живей така, че да те запомнят с добро …

За Ники тези думи звучаха тържествено, но безсъдържателно. Та нали той бе умник, ще се справи с живота.

„Какво разбират родителите от истинско обучение, необходими знания, компетентност….?“

Джоузеф Търнър е известен британски художник, майстор на романтичните пейзажи, акварелист и гравьор. Със своя стил той вдъхновил първите френски импресионисти.

Търнър рисувал по съвсем необичаен и оригинален начин. Светлината, движението на въздуха, снегът, облаците и мъглата са получили в неговите картини значителна роля. Те са важни участници в сюжета и често стесняват хората и другите важни обекти, като ги избутва на втори план.

Ранната работа на Търнар „Снежна буря. Ханибал, преминаващ Алпите“, може да претендира за отправна точка, където изображението на пространството заема повече място и внимание, отколкото самия човек.

За сюжет на работата е послужил историческият преход на Ханибал през Алпите, който е станал през 218 г. до н.е.

Сравнявайки датата на създаването на картината – 1812 г., времето, когато името на Наполеон е било на устните на цяла Европа, имам чувството, че между запечатаното събитието и руската кампания на френския командир има пряка връзка. Наистина , снежната буря е един от символите на поражението на френската армия.

Идеята на картината е възникнала две години преди войната. Джоузеф Търнър е наблюдавал снежна буря в едно от именията на свой приятел. Той нарисувал снежната виелица на пощенски плик и обещал, след две години всички да видят снежната фъртуна на картината „Снежна буря. Ханибал, преминаващ Алпите“.

Така изкуството се сплита с историята понякога, даже без съзнателния замисъл на художника.