Британски студент намерил патент за „летяща чиния“, издаден от Европейското патентно ведомство. Документ от 1973 приема идеята за космически кораб с формата на диск, който използва силата на термоядрен синтез, интелектуална собственост на лондонската компания Jensen and Son, а за непосредствен неин изобретател се посочва инженера Чарлз Осмонд Фредерик.

Както се разбира от текста на патента, корабът е изработен по поръчка на British Railway, държавна транспортна компания, и е предназначен за превоз на пътници. В заявката детайлно е описан термоядрения двигател, използващите се лазери за нагряване на плазмата, схемата за поддържане на изкуствена гравитация и вътрешното устройство на отделението за пътници.

Намереният документ е коментиран от Европейската космическа агенция. Според инженерите , летателния апарат устроен по този начин, не може да бъде построен, защото методите за контролиране на ядрения синтез за сега не са ясни, а аеродинамичните свойства предизвикват възражения от специалистите. От своя страна, Министерството на транспорта е заявило, че в момента не планират да използват ядрената „летяща чиния“ като транспортно средство.

Земята е оградена от радиационен пояс –  пояс на Ван Ален. Това е плазма, която ограждат планетата и запазват нейното магнитно поле.
По време на полета на луната, космическия кораб „Аполо“ е преминал през тази зона. Маршрута на корабът е бил планиран така, че пребиваването му в тази зона да бъде минимално.
Подобни преминавания през радиационния пояс могат да увеличат риска, космонавтите да заболеят от рак.
Освен това в космоса се провеждат и ядрени опити. по времето на «Starfish Prime» на голяма височина бил взривен мощен ядрен заряд, в резултат на който възникнал нов радиационен пояс. Били повредени и унищожени около една трета от спътниците в орбита.

Скорошното увеличаване на слънчевата активност е причина за поява на северно сияние в северните части на Великобритания. Били зарегистрирани три огнища.
Тези слънчеви изригвания предизвикват изхвърляне на милиарди тонове плазма в космоса. Тези облаци предизвикват геомагнитни бури, които разрушават спътниковите системи и електронното оборудване на земята.
Такива явления предизвикват впечатляващо полярно сияние, особено в северните ширини. Едно от тези изригвания са предизвикали хаос в късовълновите радиовръзки в южната част на Китай.
Жителите на Северна Ирландия на „Свети Валентин“ са наблюдавали северно сияние, разпространяващо се на юг, нехарактерно за тези части.
В части от Канада и САЩ също са наблюдавали полярно сияние.

Плазмата е йонизиран горещ газ. Притежава електропроводимост и за това може да се използва като предавател или приемник на електромагнитни вълни.
Учени от Московския университет дават предимство на плазмена антена пред обичайните метални такива.
Създадена е вече такава от американски изобретатели.
Ако достатъчно силно се нагрее газ, той се превръща в плазма, а тя съдържа свободни електрони. Веществото става електропроводимо и може да се използва като антена. При прекратяване на подаване на енергия, антената не само спира да работи, тя практически изчезва. Плазмата се превръща в обикновен газ. „Бившата“ антена не може да се засече от радарите. Тази нейна особеност я прави удобна за военните. Изменението на настройката на антената се осъществява чрез регулиране на електрическите свойства на плазмата. Това позволява антената да бъде защитена от опити за заглушаването й, което я прави универсална.
Използването на плазмена антена като приемник практически не съществува. За да се запълни тази празнота в Института по обща физика в Москва са изследвали характеристиките на плазмените антени като приемник на излъчвания и демонстрирали приложимостта й в реалния свят.
В експеримента учените са използвали плазмена антена, представляваща стъклена тръба запълнена с живачни пари. При експеримента плазмената антена била поставена в близост до обикновената метална такава. Ефективността на антените се изчислява като отношение между амплитудата на изходящите сигнали на предавателя  към получените амплитуди на приемника, монтирани върху плазмена и метална антена. В рамките на експеримента получените резултати практически не се различават.
Разбира се плазмените антени няма да изместят металните, но експеримента показва, че развитието на приемните антени на базата на плазмата е не само възможно, но е и перспективна област за изследвания.