Боклукът, който се върти в орбитата, винаги представлява опасност за космическите кораби и спътниците. Разработени са множество технологии, които до някаква степен решават този проблем. Но те уловят едри отпадъци, оставяйки малки парченца в орбита.
За да се реши този проблем, международен екип от учени е разработил система, която ще свали парчетата от отломки с лазер. Системата ще има два компонента: мощен оптичен лазер и телескоп с много широк ъгъл на оглед.
Телескопът първоначално е бил разработен да определя ултравиолетовите лъчи, които навлизат през нощта в земната атмосфера. Тосикару Ебисузаки ръководителят на проекта, осъзнал, че телескопът може да се използва и за откриване на части от космическия боклук.
Когато системата забележи частица, тя ще даде команда на лазера да ѝ нанесе интензивен импулс на светлина. Боклукът ще бъде изгорен с помощта на плазмената аблация, т.е. от едната страна на частицата ще се нагрее и ще се превърне в плазма. Когато плазмата се добере до другата страна, тя може да създаде импулс, който ще изтласка боклука в атмосферата на Земята, където той окончателно ще изгори.
Следващата стъпка е изпитване на системата. Концептуалният модел е вече инсталиран на МКС.

НАСА получава от страна на властите на САЩ огромни бюджети, които използва за необичайни проекти.
Даже на профвсионалните учени може да изглежда, че одобреният от НАСА двигател Cannae Drive нарушава законите за движение, формулирани от Исак Нютон. Интересното е, че този двигател не използва гориво. Ако добре се разберат принципите на действие на тази технология, ще се установи, че в нея няма никаква фантастика.
Cannae Drive използва генерирани микровълни, много слаби, но достатъчни да придвижат летателен апарат напред. Този вид двигатели могат да се използват за космически полети на големи разстояния.
„Резултатите от изпитанията показват, че двигателят Cannae Drive е уникално електрическо устройство, произвеждащо сила, която не се числи към нито едно класическо електромагнитни явление и потенциално демонстрира взаимодействие с квантовата ваккуумна виртуална плазама“ – това е заключението на експерти от НАСА, тестващи двигателя и даващи одобрение за по-нататъшното му развитие в рамките на американската космическа програма.

Това явление се нарича сонолуминисценция. Сонолуминисценция е физично явление, при което звукът се превръща в светлина. 70 години учените са се опитвали да го обясня, но никой още не е успял.
Никой не може да обясни как звук може да създаде въздушен балон от светлина, но това се случва. Първо, физиците смятали, че това е дело на силите на триене, но в края на 1980 г., те открили, че звуковата вълна се разширява и газ вътре в нея се нагрява до по-висока температура, отколкото е на повърхността на слънцето. Физиците смятат, че препълнения с жар балонът създава светлинна плазма, но дори и след 30 години, това все още ще е само хипотеза.
Независимо от това, изследователи смятат, че в това явление се задействат различни физически механизми, така че трябва да бъдат няколко типа сонолуминисценция. Вече е известно, че сонолуминисценция е зависима от размера на балона, освен това, когато избухва, се появява емисията ОН.
В бъдеще, вероятно, звукът и газът могат да се използва за подводно осветление, излизайки извън ограниченията на конвенционалните лампи.

Слънчевата активност е спаднал много рязко, което е довело до изчезването на почти всички петна на видимата страна на слънчевия диск.
Единственото забелязано, от обсерваторията наблюдаваща слъневата динамика, петно AR 2113 е толкова малко, че могат да го видат само с мощни прибори, които надхвърлят обичайните регистратори.
Фактът, че на слънцето няма петна, не означава, че вътрешната активност на звездата е изчезнала. В недрата на слънчевата плазма продължават да се извършват обичайните процеси и скоро нова проява на магнетизъм, ще породи нови петна. За сега процента за появата на М-клас изригване е по-малко от единица.
За хората в описаните факти, като цяло, няма нищо лошо. В момента няма никакви слънчеви петна, слънчевите изригвания и съответно силни магнитни бури, от които много хора се чувстват зле.
Подобна ситуация, при която не са наблюдавани петна по слънцето е записана в периода 2008-2009 г., когато нашата звезда се е намирала в състояние на дълбок слънчев минимум за века. Тогава петна по слънцето не са се наблюдавали в продължение на няколко дни подред.

Компанията Ad Astra Rocket е представила най- мощната до днес плазмена ракета в света. Компанията е обявила, че двигателят на ракетата VASIMR VX-200 е имал мощност 201 киловата във вакуумната изпитателна камера.
Двигателят е в състояние да произвежда периодично маневрирано ускорение за поддържане на желаната височина. Ускорението на космическа станция в момента се осигуряват от космически кораб с конвенционалните двигатели, които консумират около седем и половина тона гориво на година. С помощта на VASIMR този обем е намален до 0.3 тона.
Но компанията Ad Astra има много по-амбициозни планове за двигателя – например, като високоскоростна мисия до Марс. Десет и двайсет мегаватовият VASIMR двигател може да достави човешкия екипаж до Марс само за 39 ден, докато традиционните ракети изискват за това шест или повече месеца. По-малко време за пътуване означава, че астронавтите ще бъдат по-кратко време изложени на космическа радиация, което е сериозен проблем за мисии до Марс.
VASIMR също би могъл да бъде адаптиран и за тежко натоварване, характерно за роботните мисии, въпреки че в този случай тя ще се движи по-бавен в сравнение с лекия човешки екипаж.
Тази технология използва радиовълни за нагряване на газове като водород, аргон, неон, и създава гореща плазма. Магнитните полета отделят заредена плазма от задната част на двигателя, създавайки инерция в обратна посока.
VASIMR няма физически електроди, които влиза в контакт с плазмата, а това удължава живота на жизнената конструкция и позволява да се създаде по-висока енергийна плътност в сравнение с другите двигатели.