След 12 години съвместен живот, моята жена поиска да поканя друга жена на обяд и на кино.
– Аз те обичам, но друга жена би искала  да бъда с тебе известно време, – каза ми тя.
Другата жена, за която ми говореше моята жена е майка ми. Тя беше вдовица от 19 години.
За съжаление, поради работата си и задълженията към семейството си, рядко я посещавах.
Тази вечер й позвъних за да я поканя на вечеря и на кино.
– Какво се е случило? Всичко наред ли е? – веднага ме попита тя.
– Мислех, че ще ти бъде приятно да прекараш една вечер с мен, – казах аз.
Тя се замисли за секунда и после каза:
– Да, много ми се иска.
В петък след работа тръгнах за нея малко притеснен. Когато спрях колата си пред дома й, тя стоеше на вратата. Вълнуваше се много.
Бе облякла палтото си и ме чакаше. Косите й бяха завити на къдрици. Тя бе в рокля, която си бе купила за последната годишнина от сватбата си.
Отидохме в един ресторант. Той не беше голям, но уютен и тих. Моята майка ме хвана под ръка и вървеше до мен като първа дама.
Когато седнахме на масата, трябваше да й прочета менюто. Очите на майка ми сега виждаха едва големите букви.
Стигайки до средата, вдигнах глава и видях, че майка ми ме гледа и тъжна усмивка играе на устните й.
– По-рано, когато беше малък, аз четях цялото мен, – каза тя.
– Дойде време да се плати услуга за услуга, – засмях се аз.
След вечеря дълго разговаряхме. Не беше нещо особено, просто споделяхме последните събития в нашия живот. Така се увлякохме, че закъсняхме за киното.
Когато я докарах до дома й, тя каза:
– Аз още веднъж ще дойде с теб на ресторант, само че този път ще те поканя аз.
И аз се съгласих.
– Как мина вечерта? – попита жена ми, когато се върнах е къщи.
– Много добре. По-добре, отколкото си го представях.
След няколко дни майка ми умря. Тя бе получила инфаркт. Това стана така внезапно, че не можах да направя нищо за нея.
След няколко дена получих писмо и квитанция от ресторанта, в който вечеряхме с майка ми. Към квитанцията имаше бележка: „Аз платих за нашата втора вечеря заедно.. Наистина, не съм уверена, че ще вечерям с теб, но въпреки всичко платих вечеря за двама, за тебе и твоята жена. Трудно ще ми бъде да ти обясня, какво означава за мен тази вечеря, на която ти ме покани. Сине мой, аз те обичам“.
Пазете родителите си. Те са единствените, които искрено се радват на нашите победи и заедно с нас преживяват нашите неуспехи.

Рени затвори вратата и се приближи до прозореца. Бръкна в джоба си и извади писмото, което я бе изненадало. „Сега е обедна почивка, всички излязоха и никой няма да ме безпокои“, – помисли си тя и отвори писмото.
Листът бе изпълнен с неравен дребен почерк.
„Здравей, Рени!
Пиша ви вашата леля от Варна. Не сме се виждали от двадесет и пет години, ако не и повече. Мисля, че за това е виновна моята покойна сестрица и ваша майка. Е и аз не съм ангел, но не е в това работа.
Аз отдавна съм вдовица. Погребах мъжа си, стопи се от алкохол. Нека Бог да го съди, често ме биеше. Синът ми порасна и не забелязах кога се свърза с лоша компания. Сега е в затвора, заради участие в групово изнасилване.
Сърцето ме боли като се върна назад в годините. Ето има си дом с градинка, кокошчиците ми носят яйчица, има море и слънце, всичко имам освен щастие. Няма човек без грях на този свят и аз си имам своите.
Не мога да забравя само един мъж, който дойде веднъж и аз му дадох стая през летния сезон. Бях млада, кръвта ми още гореше….Срещахме се, любовта ни бе силна и страстна. Фамилията му бе Пасков и беше от едно родопско село. Може и да си го срещала някъде? А може той и да не е от там. Какво съм се завайкала, от тогава минаха толкова много години….
Така че сега аз нямам деца, нито внуци. Ти ми остана една единствена, племенницо моя. Тъжно ми е без близък човек, често плача. Помня те, такава малка русолява с червени бузки. Та реших да те поканя на гости. Ела с мъжа и децата си, ако имаш семейство. А ако нямаш ела с приятелката си, за да не скучаеш тук, все пак ти си млад човек.
Свършвам до тук и чакам отговор.
Целувки: леля Катя.“
Рени изтри сълзите си и прочете писмото отново. Не бе получавала отдавна писмо. Тя много се изненада, когато намери в пощенската си кутия този пощенски плик.
Леля Катя, каква красива беше…, с тъмни, черни коси, черни вежди, дебели устни и … както се казва пищни форми. Това бе останало в паметта ѝ от посещенията във Варна, но това бе толкова отдавна.
Странно в детските си години Рени искаше да пътува, но никъде не отиваше. И накрая и се падна късмет, пътешествие до курортния град Варна на гости на сестрата на майка ѝ.

Както се знае в японския език се използва смесено писмо, състоящо се от йероглифи и фонетична азбука. Звукоподражателните междуметия се записват именно с фонетичната азбука, за тях специални йероглифи няма.
Звукоподражанието в Япония е толкова популярно, че едно от ястията им „сябусябу“ е взело името си от звука, издаващ се при изплакване на прането. Още един пример, думата „синсин“ е звукоподражание на обилен снеговалеж.
Междуметия като „anoo“, „ССА“, „Ето’о“ в японския език се използват по същия начин, както в нашия, „ъ-ъ“, „хм“, „като“,  за запълване на паузи между думите.
Ето и един интересен случай. При оценка на сътрудничеството с Япония, Путин казал: „Оборотът от 7,0 милиарда долара „не е ахти“ (става дума за горещо) за нашата страна. Преводачката не могла да преведе израза, защото аналог на това междуметие в японския нямало.

Американските ученици повече няма да пишат на ръка. Властите в щата Индиана са приели, че през новата учебна година децата няма да се учат на калиграфско писмо, а майсторски ще пишат чрез компютърната клавиатура.
Отказа от ръчното писане в училищата на щата Индиана ще предизвика разцепление в обществото. Има различни мнения по въпроса. Кое ще надделее?
Наредбата за смяна на ръчното писане с програми обучаващи бързо компютърно набиране е от април, а ще влезе в сила през есента.
До какво ще доведе това? Ще загубим ли нещо с такова обучение?
Интересно, а как ще се подписват, обучените чрез тази програма? Достатъчен ли ще бъде електронния подпис?
А ако спре тока, как ще се пише на компютъра? При изтощаване на батерийте и по-дълъг период без електричество, навярно ще породи стрес сред „непишещите“.

В началото на средноминойския период за първи път на Крит започва да се използува писменост, отначало пикто-графична, образна чрез фигури на хора, изображения на предмети и животни.
Около 1700 г. пр.н.е. се появява линеарното, сричково писмо, произхождащо най-вероятно от пиктографичното, наречено е линеарно писмо „А“. Досега все още не е разчетено.
Линеарното писмо Б е най-старата запазена писменост на гръцки език, с който са си служили на остров Крит и в континенталната част на Гърция от 14 до 13 век пр.н.е.
В Кносос са намерени глинени плочки, използвани от дворцовите преписвачи. На тях са записани подробности за функционирането и управлението на главното производство,  получаването на ароматно масло, златни и бронзови съдове, направа на колесници и тъкани, а също и стоки като вълна, овце и зърно.
В Кносос са намерени и глинени плочки, изписани с по-ранно неразчерено линеарно писмо А.