Нова година отмина и всеки е получил поне един подарък. Е, някой може да се е разминал с него, но какво да се прави?!

Понякога се случват доста странни неща особено след Новогодишната нощ, например като този.

Михаил Свободев преглеждаше пощенската си кутия. Между вестниците, поздравителните картички и рекламните брошури се мъдреше и една квитанция.

– От данъчните служби? – изпъшка болезнено Михаил. – Какво съм пропуснал да платя този път?

Документът бе на името на дъщеря му Ана.

Свободев внимателно го разгледа. В него се говореше за неплатен данъка на кола Audi A6.

Михаил се почеса по главата и се зачуди:

– Такава марка кола нямаме. Имаме няколко други, но точно такава не! …. Тук има някаква грешка.

Свободев веднага отиде в данъчното и се започна.

Пращаха го в държавният регистър, после в КАТ, …

Навсякъде чиновниците казваха:

– Няма грешка. Трябва да платите.

– Това не може да бъде …., – опитваше се да обясни Свободев, но те изобщо не желаеха да го изслушат.

Накрая с охрана го изхвърлиха от поредното здание с безброй канцеларии.

Михаил приседна на тротоара. От всички разправии този ден чак му се доплака.

– Всичко може би щеше да бъде наред, – каза си той и тъжно се усмихна, – но дъщеря ми е едва на два месеца, а друго дете освен нея нямам.

Лятото на 1997 г. Средата на деня. Хамбург. Улица Юнгферштиг. Тя е от типа на  Wall Street. В центъра на града, край езерото Алстер, където няма сгради, но има банки.
Паркирането на автомобили е забранено и от двете страни на улицата. Незвисимо от това, всичко е блокирано от незаконно паркирани автомобили.
Към една от банките приближава 600 RD Mercedes. От него изкачат двама германци, с лъскави муцуни и елегантни облекла. Явно тези хора не са последни във финансовия свят на Хамбург. Изглежда много бързат по рaбота в банката. Хлопват силно вратите и се втурват към входа на банката, но в този момен забелязват от другата страна на улицата, на около 30 метра, как полицай методично и без да бърза пише квитанция за глоба и го слага под едната чистачка на колата на поредната жертва.
Реакцията на банкерите е почти мълниеносна и съвършенно изпълнена по немски …..
Отскачайки към най-близката кола, където вече е минал полицая, единият от тях грабва закачената квитанция за глоба и я мушка под чистачкта на тяхната кола…. След това двамата спокойно тръгнаха по работите си.
Остава да съжалим само собственика на Volkswagen Beetle, от който била иззета квитанцията. Изглежда ще трябва да плати двойно….

Един полицай спрял кола, заради превишена скорост. На волана седял божий служител.
Докато полицаят пишел акта за глобата, служителят се опитал да му обясни:
– Хм …. бързам, много съм зает. Имам толкова много проблеми и не мога да се справя с тях. …. Вече нямам сили. Спя само по четири часа на ден. …. Нервите ми са се изпънали до скъсване……
Полицаят го погледнал и му казал кротко:
– Знаете ли и аз така живеех до скоро, докато не срещнах Исус Христос, – и му подал квитанцията.

След 12 години съвместен живот, моята жена поиска да поканя друга жена на обяд и на кино.
– Аз те обичам, но друга жена би искала  да бъда с тебе известно време, – каза ми тя.
Другата жена, за която ми говореше моята жена е майка ми. Тя беше вдовица от 19 години.
За съжаление, поради работата си и задълженията към семейството си, рядко я посещавах.
Тази вечер й позвъних за да я поканя на вечеря и на кино.
– Какво се е случило? Всичко наред ли е? – веднага ме попита тя.
– Мислех, че ще ти бъде приятно да прекараш една вечер с мен, – казах аз.
Тя се замисли за секунда и после каза:
– Да, много ми се иска.
В петък след работа тръгнах за нея малко притеснен. Когато спрях колата си пред дома й, тя стоеше на вратата. Вълнуваше се много.
Бе облякла палтото си и ме чакаше. Косите й бяха завити на къдрици. Тя бе в рокля, която си бе купила за последната годишнина от сватбата си.
Отидохме в един ресторант. Той не беше голям, но уютен и тих. Моята майка ме хвана под ръка и вървеше до мен като първа дама.
Когато седнахме на масата, трябваше да й прочета менюто. Очите на майка ми сега виждаха едва големите букви.
Стигайки до средата, вдигнах глава и видях, че майка ми ме гледа и тъжна усмивка играе на устните й.
– По-рано, когато беше малък, аз четях цялото мен, – каза тя.
– Дойде време да се плати услуга за услуга, – засмях се аз.
След вечеря дълго разговаряхме. Не беше нещо особено, просто споделяхме последните събития в нашия живот. Така се увлякохме, че закъсняхме за киното.
Когато я докарах до дома й, тя каза:
– Аз още веднъж ще дойде с теб на ресторант, само че този път ще те поканя аз.
И аз се съгласих.
– Как мина вечерта? – попита жена ми, когато се върнах е къщи.
– Много добре. По-добре, отколкото си го представях.
След няколко дни майка ми умря. Тя бе получила инфаркт. Това стана така внезапно, че не можах да направя нищо за нея.
След няколко дена получих писмо и квитанция от ресторанта, в който вечеряхме с майка ми. Към квитанцията имаше бележка: „Аз платих за нашата втора вечеря заедно.. Наистина, не съм уверена, че ще вечерям с теб, но въпреки всичко платих вечеря за двама, за тебе и твоята жена. Трудно ще ми бъде да ти обясня, какво означава за мен тази вечеря, на която ти ме покани. Сине мой, аз те обичам“.
Пазете родителите си. Те са единствените, които искрено се радват на нашите победи и заедно с нас преживяват нашите неуспехи.