Отдавна бях чела за това, но реших да направя сама проверката. В прозрачен буркан излях олиото и го оставих в хладилника.
След няколко дни сместа в буркана трябваше да помътнее или да и се размине това.
За фалшивият зехтин писа американец. По думите на специалистът  Том Мюлер, 70% от зехтина, който се продава на пазара е фалшив.
Мюлер твърди, че фалшифицирането на зехтина става в страни, където се произвежда. За това Том обвинява мафията. Италианските правонарушители съвсем не се гнусят от такава печалба.
Зехтинът е често фалшифициран чрез разреждане с истински или създаване на добра имитация, която трудно би могла да се различи.
Излишно е да казвам, че ползата от такъв продукт е нула.
Мюлер твърди, че фалшифицирания зехтин по вкус не може да се открие. За целта е необходимо да се остави в хладилник и ако помътнее, вече знаете, че държите фалшификат.
Има и друг начин за проверка. Запалете фитил потопен в зехтин. Истинското масло гори с чист пламък, а фалшивото изобщо не гори, а само пуши.

Човек може да няма обувки и да си мечтае за такива, но ако види човек без крака……

„А благочестието със задоволство е голяма печалба“

Благочестието е наистина печалба, но не такава печалба, каквато  хора търсят. То може да ни докара гонение и страдание но заедно със задоволен ум и духовни благости, то ни обещава сегашен и бъдещ живот.
Да бъдем доволни от съдбата си, каквато и да е, струва повече отколкото голямо богатство. Когато всичко това върви заедно с любов към Бога и човека, ние сме щастливи.
Едва ли някой ще   погледне с добро око ленивото задоволство.

При един пастор дошъл съвременен фермер, добър бизнесмен и попитал:
– Да се дава десятък е старозаветно изискване.
Пасторът казал:
– Всъщност, ти имаш избор. Можеш да даваш от печалбата, може и от реколтата, а можеш и според Новия завет.
– Добре, – след като помислил известно време фермера, попитал, – а как се дава от печалбата?
– Ако изкараш хиляда долара, даваш сто.
– Не, – казал бизнесмена, – аз изкарвам много повече от хиляда, трябва много да давам. А как изглежда даването от реколтата?
– Ако искаш да даваш от реколтата, ти трябва да дадеш една четвърт от нея.
– О, не, – възмутил се фермерът, – това е много. Давай по Новозаветния ред тогава.
– Ако даваш по него, то Господ казвай: „Дай всичко!“

Възможно ли е това? Съобщението, че на пазара ще бъдат пуснати светодиодни лампи с мощност 10 Вт и срок на годност 100 хиляди часа ме изненада.
Не че се съмнявам във възможностите на учените и хората работещи в тази насока, а поради това как ще пасне това на съвременната икономика и бизнес. За които основно е да карат хората да хвърлят и да купуват.
Идеята за икономия на енергия и ресурси, не е нова, но не се реализира на практика.
Още в началото, когато са се  създали първите крушки, много учени и инженери са работили над това, каква да бъде форма на жичката и от какви материали трябва да се изработи, така че тези осветителни тела да работят по-дълго. Мислите ли, че тогава не е имало успех в тази насока? А какво ще кажете за крушката, която свети вече 100 години и още не е изгоряла? Това не е мит, а реалност.
Причината да се крият тези достижения е желанието на групи от хора да увеличат производството и да натрупат печалби. Но всичко това рефлектира върху нас. Некачествената продукция, създадена да се употребява за по-кратък период от време, за да се замести от нова такава, се изхвърля… Боклука се натрупва, той затрупва планетата ни, а тя се превръща в гробище за самите нас.

Изобретение работещо на принципа на химикалката официално датира от края на 19 век. Патента е на Джон Лауд, а през 1916г. на Ван Вечтен Райзберг.

В края на 1930г. унгарският журналист Джозеф Ласло Биро е запатентовал химикалка приличаща на съвремената. Той бил не само журналист, но и изобретател. Причината за да я конструира е била, че трябвало много да се пише, а това изисквало много пера и мастилници. Голяма проблем били и петната, които оставали върху хартията.

Изобретението изглеждало многообещаващо относно заплащането му. Почти веднага патента за производство на такива химикалки бил изкупен от военно въздушните сили на Великобритания за тяхните пилоти.

Пребиваващият в Аржентина Биро преригистрирал свой патент и го продал за 1 милион долара на компания Eversharp. Аржентинската компания е започнала първа в света серийно производство на химикалки за всички. Търговията в страната, с този вид химикалки, била перфектна: ниска цена, практичност на новото устройство и много купувачи.

Американският дистрибутор Милтон Рейнолдс, който пътувал до Аржентина, случайно купил няколко химикалки на улицата. Проницателността на Рейнолдс му подсказала каква голяма печалба може да се извлече от тези малки неща, особено ако се продават в големи количества. Той направи запитване и научил, че изобретението е патентовано от унгарски журналист само за две страни. Най-големият и богат пазар в САЩ, не е затворен за всякакви патенти и Рейнолдс побързал да запази пазар за себе си.

През 1943 г. той патентовал химикалката в САЩ и започнал масовото ѝ производство. Успехът му бил огромен. Само за един ден в магазин на  Джимбела в Ню Йорк били продадени 10 хиляди химикалки. Смешното е, че първите купувачи били привлечени от рекламата, която казвала, че новата писалка може да пише под водата.

Изобретението не е изчерпало своя потенциал днес. През 1958г. французинът Марсел Бик усъвършенствал модела и получил свръхевтини химикалки. Това сложило началото на BIC Corporation,  която сега контролира една трета от пазара на химикалки в САЩ.