На едно угощение, където присъствал и шутът на Петър I Лакоста, всички гости слушали музикантите, на които им било обещано възнаграждение за работата им.
Когато дошло време за разплащане Лакоста, известен със своята стиснатост, нищо не дал.
Музикантите се оплакали от тази несправедливост.
– Ние с вас ме квит, – казал шутът, – вие утешихте слуха ми с прелестни звуци, а аз вашия с приятни обещания.
Днес, в XXI век, ние не можем да си представим живота без всички видове перилни препарати, белина, почистващи препарати, пенообразуващи душ гелове и разнообразие от шампоани. Но дори и преди 100-150 години, хората не са подозирали за това изобилие от домакински химикали.
Например, за пастата за зъби.
Петър I накарал болярите си да си мият зъбите с разпадащ се тебешир и влажна кърпа.
На простият руски народ бил достъпен друг способ за „чистене“ на зъбите. За да направят това, използвали обикновен въглен (за предпочитане обелена бреза), сдъвквали го и след това изплаквали устата си добре.
Само в XVIII век в Обединеното кралство се появило нещо по-малко от познатия на нас зъбен прах на основата на тебешир. За да има очистителен ефект, към него се добавял сапун, а след това глицерин, но определено това бил пробив.
Прототипът за четката за зъби бил достъпен само за благородниците, общо за тази цел използвали пръстите на ръката.
Първата паста за зъби, подобна на тази, който ние използваме днес, компанията „Колгейт“ е пуснала през 1873 г.
Пруския крал Фридрих Вилхелм I е създал специален полк, който включвал само мъже над 188 см.
Той е известен като „Потсдамските гиганти“.
Тях ги наемали не само в Прусия, но и в други европейски държави.
Много монарси в това число и Петър I, специално е изпращал своите високи поданици в този полк за укрепване на приятелските отношения с пруския крал.
Тези дългучи, които отказвали да постъпят на служба, ги отвличали.
Фридрих Вилхелм лично обучавал строго своя полк всеки ден, но докато бил жив „гигантите“ не са участвали в нито една война.
Идеята да създаде лятна резиденция, която по своя разкош да не отстъпва на знаменития Версай, дошла у Петър I през 1714 г., след победата на руския флот над шведите при Гангут.
Царят планирал да създаде дворцов – парков ансамбъл непосредствено на брега на Финския залив. Това място не е избрано случайно. Изследвайки местността, Петър намерил няколко водоема, подхранващи се от бликащи из под земята извори.
Работата по създаване на ансамбъла продължила почти два века. В нея взели участие изтъкнатите архитекти. Така Mon Plaisir, Marly, Ермитажа,….. са се превърнали в „столица на фонтаните“, перлата на архитектурата в света.
На 20 август 1721г. са пуснати първите фонтани и каскади. През 1735г. в центъра се изгражда фонтана „Самсон“.
Петър I планирал по Морския канал да се пуснат 22 фонтана със скулптурни сюжети от басните на Езоп. Едва по-късно решили да направят фонтаните във вид на вази.
През периода от 1854 до 1860 година вазите се разпаднали и били отстранени. Заменили ги с 14 фонтанови басейни. Днес техните мощни струи образуват великолепна кристална колонада, водеща до Голямата каскада.