Зад нежния пейзаж се води скрита война. Насекомите ядат и унищожават растенията, като използват безброй репеленти и токсини.
Едно от тези съединения ние обожаваме особено с някакъв колбас.
Синаповото масло извлечено от семената на горчицата Sinapis е сложна смес от органични киселини, в това число омега-3 и омега-6, които са любими за много диетолози.
За дразненето и отличителния остър вкус и мирис са отговорни глюкозинолати, които при повреждане на клетките образуват различни киселини на синаповото масло.
Този набор у Sinapis не е уникален. Близък комплект от вещества се среща при хряна и уасаби, а като цяло в огромното семейството на зелето, изпълняващ ролята на естествен пестицид.
Насекомите също не остават назад.
Например, пеперудата Pieris rapae може да синтезира „антидот“ на глюкозинолатите. Протеините, бързо разграждащи токсините, дават възможност на насекомите да живеят между крайно отровните си конкуренти. За това храсталаците около зелето често оформят своя специфична фауна.
Растенията и членестоногите вече са достигнали до „четвърто поколение“ токсини и антидоти. Изменението на генома не се е случило чрез изменение на съществуващи гени, а чрез копиране на старите и „подобрения“ на тези копия.

Когато дойде времето, непривлекателна гъсеница пълзи нагоре по дървото и се превърнат в какавида, покрита с копринено було. Тя заспива и се събужда след няколко седмици като красива пеперуда.
Същото е и с нас, ние сме унили, нещастни, притиснати от чувството за вина, объркани и разбити, напразно търси изход, но можем с вяра да дойдем при Христос и да се променим. Ние отнова се раждаме.
Звучи абсолютно невероятно, но именно това става. Ние ставаме членове на Божието семейство.
Чувствате ли се като в пашкул?
Обърнете се към Христос и поискайте от Него прекрасни криле, за да летите победоносно над всички житейски проблеми.

Миди, чийто размер може да достигне до 1,2 м, се крият в ръковинната слънчева енергосистема.
Учени от университета в Пенсилвания са установили, че техните светли преливащи клетки, наречени иридоцити са живи, за разлика от подобни клетки на пеперуди, бръмбари и птици.
Ярко сините гигански мекотели са способни да пропускат лъчите на слънчевата светлина в себе си, като в същото време осветяват водораслите.
Опитвайки се да разберат как мидата използва тази необичайна особеност, изследователите са открили, че лъскавите отразяващи клетки на гигантска мида всъщност пренасочват фотоните от слънчева светлина дълбоко в тъканта. Те леко и равномерно осветяват милиони симбиозни водорасли, които живеят там и осигуряват на  мидите хранителни вещества за фотосинтезата.
Конфигурация на водорасли е много ефективна. Ако те са разположени в тъканите на мидите хоризонтално, светлината ще достигне само горните слоеве, за това водораслите се разполагат вертикално, което дава възможност да се осветяват равномерно.

Веднъж една змия преследвала пеперуда. Тя я гонила ден и нощ. Страхът придавал на пеперудата сили и тя летяла все по-далече и по-далече. А змията била неуморна и пълзяла след нея.
На третия ден изтощената пеперуда почувствала, че повече не може да лети. Тя кацнала на едно цвете и казал на змията:
– Преди да ме убиеш, мога ли да ти задам три въпроса?
– Нямам навик да предоставям такава възможност на жертвите си, но нека да сметнем, че това е твоето предсмъртно желание. Можеш да питаш.
– Ти ядеш ли пеперуди?
– Не.
– Направила ли съм ти нещо лошо?
– Не.
– Тогава защо искаш да ме убиеш?
– Неприятно ми е, да те гледам, как пърхаш с криле!!!
Много често ние сме обидени на другите  и ги мразим. Желаем на ближния си зло и дори не се замисляме за това.
А често причината е в самите нас. Само трябва по-дълбоко да погледнем в сърцето си. И тогава ще видим завистта, която е една от главните причина за човешката омраза.

Гъсенисата на синята пеперуда има феноменална способност. Тя умее да устрои живота си за чужда сметка, както се представя за съвсем друга.
Абсолютно човешка тактика.
Как може членестоноги без добре развит мозък да извършва тези измами?
Ето така:
На тялото на гъсеницата, на самата ѝ глава са разположени малки „устни“. Когато това създание се притесни, че не може да си осигури препитание, то започва да си чеше устните. В резултата на това се получава „песен“, която много наподобява на тази, която „пее“ царицата майка.
Песента толкова наподобява истинската, че мравките веднага пренасят гъсеницата в мравуняка, където тя живее щастливо, докато какавидата се превърне в пеперуда.
През цялото това време мравките хранят натрапницата, защитават я от опасности, взимат я със себе си, ако се наложи да се преместват.
Тя дори не трябва да дъфче храната си. Мравките повръщат вече смляната и снабдена със собствените им полезни ензими храна направо в устата на гъсеницата.
При глад мравките хранят паразита със своите неродени братя и сестри, които също предварително са сдъфкани.
Истинската кралица майка мравките изгонват или убиват. Така влияе силата на злото чрез неоткритите измамници.