Прясното филе има равномерно блед розов цвят. Повърхността му трябва да е суха.
Избирайте парчета със средна големина, с равни краища, без кръвоизливи и мускулни разкъсвания.
Твърде големите късове свидетелствуват за хормонални добавки при храненето на животните или обработката им в саламура, за да се увеличи теглото им.

Един ковач разказваше:
– Когато закалявам стоманата, първо я поставям в огъня, а след това я прекарвам под чука, накрая я заливам със студена вода. Едва тогава мога да кажа дали е годна. Може ли да се закали и да се разбие на парчета за обработка. Ако стоманата не се поддава на обработка, аз я изхвърлям в задния двор и я използвам за други по- маловажни цели.
Така е и в нашият християнски живот. Ние всички преминаваме през училището на Божествената обработка, училището на изпитанията и скърбите.
Скърбите са Божият вятър, който ни приближава към Бога. Вятърът се носи над морета, но когато срещне клони или нежните струни на еолийска арфа, чуваме песни изпълнени с красота и сила. Така и нашето сърце в дни на скръб и тъга придобива своя певчески глас.
Погледнете какво прави лекарят с болния. Дава му горчива хапове, а понякога реже и изгаря поразеното място. Той му причинява болка, но без нея не може да се излекува раната.
Така и Бог е лекар на нашите души. Виждайки нашите гниещи духовни рани, прилага подобаващо лечение. Той изгаря несгодите, реже случайно появилите се скърби и пои мъката с плач. Това прави не, за да ни погуби, но да ни изцели. Не да ни убие, а да ни съживи и възстанови.
Скърбите се явяват благословен очистителен огън. Когато ни шлифова, Бог използва остри инструменти, които ни причиняват болка. Но резултата си заслужава да я изтърпим.

Веднъж един учител беседвал с учениците си. Разказал им история, в която по-големите братя лъжели най-малкия при подялбата на хляба.

Те отделяли най-малкото парче за малкото си братче, а след това го накъсвали, на още по-малки части.

– Ти трябва да си доволен, братко! – казвали те, – Виж колко те обичат братята ти! Ние всички имаме по едно парче, а ти имаш повече от нас.

Тогава учениците разбрали, че не всичко се оценява по бройките.

Един квакер поставил близко до дома си следния надпис: „Ще дам земята си на този, който е напълно удовлетворен от живота“.

От там минавал богат фермер прочел надписа и си казал:

– Нашият приятел квакер е решил да подари земята си. Бих искал да я взема за себе си, докато не я е взел някой друг. Аз съм богат. Имам си всичко. Какво ми трябва още? Имам пълно право на тази земя.

Той почукал на вратата на квакера и обяснил защо е дошъл:

– Наистина ли си напълно удовлетворен? – попитал го квакера.

– Да, напълно. Аз имам всичко, от което се нуждая.

– Приятелю, – казал квакерът, – ако ти имаш всичко, което ти е нужно, за какво ти е това парче земя?

Бог изваял човек от глина. Останал му едно неизползвано парче от нея.
– Какво да ти направя от това парче? – попитал Бог.
– Направи ми щастие, – казал човекът.
Бог нищо не казал, само сложил парчето глина в ръката на човека……