Мобилният телефон на баба Стана запя. Без да погледне номера, възрастната жена натисна бутона и чу съвсем непознат мъжки глас:
– Вашият внук е претърпял катастрофа….
– Какво се е случило? – баба Стана се напрегна.
– Той е виновен за сблъсъка, разбита е скъпа кола, има и жертви, – започна да обяснява непознатият. – Трябва да платите, за да не влезе внукът ви в затвора.
– Колко?
– Две хиляди. Пригответе пари. Идваме веднага.
– Толкова пари нямам в къщи, – каза Стана.
– Ще дойдем и ще ви закараме до банката, за да изтеглите необходимата сума.
След като приключиха разговора, двамата мъже се засмяха и плеснаха дланите си.
– Тази май се хвана на въдицата. Давай да я караме в банката, – каза Киро.
След известно време една кола спря пред къщата на баба Стана. Възрастната жена ги видя и забърза към колата.
След двадесет минути бяха в банката.
– Забравих пин кода на картата си, – каза смутено баба Стана. – Да отидем до вилата, там в една тетрадка съм го записала.
От вилата, която се намираше на 35 километра от града взе торба пълна с картофи и друга с лук.
– Това сложете в багажника и да вървим, – каза тя на учудените мъже.
– Към банката нали? – захили се единият.
– Не, в къщи, – каза баба Стана. – С картофите няма да ходя в банката, а по пътя да спрем някъде да взема хляб и мляко.
Мъжете се спогледаха. Киро вдигна рамене. Двамата безмълвно се съгласиха. Нали после щеше да им даде парите.
Когато пристигнаха отново пред къщата на баба Стана, там чакаха трима полицаи, които арестуваха измамниците.
– Благодаря, че ме повозихте, момчета, – усмихна им се възрастната жена. – Успях да си платя за апартамента в банката и си взех зеленчуци от вилата.
Двамата арестувани мъже я изгледаха изненадано, ако имаха възможност, щяха да я разкъсат на парчета.
– А, щях да забравя да ви кажа, – погледна ги съчувствено баба Стана, – аз нямам внук.
На тези двамата друг път едва ли ще им дойде на ум да лъжат и заблуждават хората вече.
Мазолите ни безпокоят не само през лятото, но и по всяко време на годината.
