Ружа чакаше Новогодишната нощ, както никога до сега. Тя нямаше търпение да даде подаръка на мъжа си. Тодор отдавна мечтаеше за хубава, но доста скъпа писалка, така че тя до сега не можеше да се впише в бюджета им. И накрая тя успя да спести малко пари.
31 декенври винаги е изпълнен с безпокойство и нервност. Дали поради очакваните подаръци или суетенето около подготовка за предстоящия празник?!
Ружа тичаше напред назад, нервничеше и се ядосваше, че нищо не успява. На обяд още повече я раздразни спокойното поведение на мъжа ѝ.
Той лежеше на дивана и гледаше програмите по телевизиата една след друга. И …. се скараха.
Ружа крещеше:
– Нищо не правиш, да се разчекна ли? Само за себе си мислиш!
Тодор се опита да се оправдае:
– Ти сама не ми даваш да направя нещо. Все не го правя, както ти искаш.
Ружа не издържа, хвърли парцала в ъгъла остави продуктите на масата, силно хлопна вратата зад себе си и излезе навън.
Разплакана тя позвъни на приятелката си. Тя я изслуша и ѝ предложи:
– Ела у нас!
Ружа не се поколеба нито за миг.
– Добре, идвам.
Към девет вечерта започнаха да идват гостите. Сред тях имаше много симпатични мъже, които се държаха много любезно. Някои от тях даже предложиха да помогнат в кухнята и сервирането.
„Не са като моя, – помисли си Ружа, – всичко да чакат на готово“.
Всички седнаха на масата за да изпратят старата година. Ружа започна да ги оглежда. Колкото повече се стараеше да открие положителните им страни, разбираше, че ги сравнява със Тодор. Единият без вкус облечен, другият само за себе си разказва, третия прекъсва другите без да ги изслушва, а някои от останалите само се джавкаха. Всичката им любезност изчезна нанякъдя. Чашата преля, когато един от гостите, доста пиян, се опита да прегърне Ружа.
В този момент тя разбра, колко глупава бе кавгата, която сама беше предизвикала. Стана ѝ мъчно, скочи от стола и хукна към дома си.
Влетя в къщи 15 минути преди да настъпи Новата година. Огледа се, всичко почистено и масата сложена. А Тодор седи тъжен и прави салата. Ружа веднага си помисли най-лошото и се наостри:
– Какво, ти гости ли чакаш.
– Глупачето ми, за теб го направих. И подарък съм ти приготвил, за който ти отдавна мечтаеше – златен пръстен.
– Тоше, ти си най прекрасния мъж,  – очите ѝ се напълниха със сълзи. – Обичам те повече от всичко на света.
Двамата се прегърнаха. Часовникът удари 12 часа.

Нашите баби не са имали толкова много възможности и удобства за пране, почистване, премахване на петна и други домакински задължения. Но, въпреки това, те са се справяли с всички грижи не по-лошо от съвременните домакини разполагащи с арсенал от домакински уреди и почистващи средства. Много тайни и стари рецепти могат да бъдат полезни и в наше време.
Как да си направим обувките водоустойчиви?
Подгответе за това специална смес. Тя се прави по следния начин. Разстопи на огън 1 фунт (1 фунт = 409,5 грама) сапун и половин килограм смола. Докато не е напълно изстинала сместа, сложете малко от нея на четка и намажете обувките си. За да се придаде блясък на обувките, натъркайте ги равномерно с четка потопена във восък и терпентин, оцветени със сажди. От такава обработка, кожата става много здрава.
Средство за почистване на вълнени дрехи.
За да станат чисти вълнените дрехи, се вари 36,24 грама обикновен тютюн в 6 фунта вода. С получената гореща отвара се намокря твърда четка. С нея се почистват внимателно във всички посоки вълнените дрехи, независимо от цвета. Когато плата попие течността, се потупват леко, за да се пооцеди водата и се окачват да съхнат.
Как да лакираме мебели?
В пръстен съд над умерен огън нагряваме 12,8 грама корен алкани с 5-6 пълни лъжици ленено масло. Не допускайки сместа да заври. С охладената течност намокряме тънък мек парцал и намазваме мебели. След 24 часа, се трие леко върху намазаните части, които придобиват гланц.

Зави надолу и когато се приближи, тя видя тъмна сянка в градината. „Не“помисли си тя.

Но бе той. Беше застанал на колене с кофа вода и парцал в ръката. Когато се приближи видя, че мие розовия храст, а не плочките, както си беше помислила първоначално.

Беше се навел над него и лъскаше педантично листата, като някой побъркан градинар.

Тя очакваше всеки миг той да спре, но не го направи. Така че най-накрая тя отвори задната врата и влезе.

– Ваньо, – каза тя, – какво правиш?

Той спокойно вдигна поглед. Изобщо не се изненада, ч я вижда.

– Акари. Пролетта беше влажна. Пръсках ги два пъти, но за да се махнат яйцата, най-добре е да се измият на ръка, – обясни той и пусна парцала в кофата.

Никога не бе мислила, че Иван е хубав. Предполагаше, че официалното му държане го спасяваше от посредствеността му. Когато не беше вдървен и скован, в него имаше плавност и лекота, която напомняше на хищна котка.

– Това е кралицата на виолетките, – каза той и посочи розовия храст. – Прекрасен стар вид. За първи път е култивиран през 1860 г. А това е „мадам Исак Перие“. Цветовете ѝ миришат на малини.

По лицето му нямаше и следа от вълнение, нито някакъв опит да го прикрие.

Напълнете вана с вода и прибавете две чаши бира. След това се насладете на целебното й въздействие. Хмелът благотворно влияе върху кожата. От него тя става нежна и мека. Бирените бани помагат при кожни проблеми.

Ако имате петно върху дреха или килим, натрийте го с плат потопен в бира. Оставете го така няколко часа, а после го изперете, както обикновено.

Месо мариновано в бира става много крехко. Освен това, при запържване, така оработено, месото защитава от канцерогени.

Бирата се харесва не само от хората, но и от вредители и насекоми. Отворете бутилка бира в градината си за една нощ, това ще има въздействие върху вредителите. А за привличане на мушиците, достатъчно е върху отворена бира да поставите тънка хартия с прорез.

Пуснете златни украшения в бира. След това ги извадете и ги потъркайте със сух парцал. Резултата е забележителен.

Дървена мебел изглежда свежа, ако минете по нея с плат напоен с бира.

Той направо откачи след като си купи тази кола. Дълго пести пари за това парче желязо. Отказа се от всичко, престана да говори.
Цял месец я избира. Ту цветът не е този, ту не му пасва размера или предницата е низка. Другите му се присмиват:
– Като жена я измерваш и опипваш навсякъде. Да не си решил да се жениш за нея?
Те го подиграват, а аз със този луд човек трябва да живея.
Нощно време очи не затваря, все гледа да не би някой да му вземе тази красавица. С какви ли имена не я нарича:
– Сладка моя, лястовичката ми, мъничката ми, ….
Като го слушаш ти става противно. Когато мина край нея непременно ще я изритам.
Какво да ви говоря изобщо, за мен мъжът ми забрави нацяло. До мен е, но не е на себе си.
Сутрин първата му работа е да излезе, да обиколи ненагледната си и с парцал да попие росата по нея.
Сяда в колата, целува волана и опиянен мълви:
– Благодаря, ти мила, за всичко!
Направо очовечава машината. С този поглед….. нищо чудно да оживее.
Една вечер се връщам от работа, гледам го щура се край „лястовичката“ си и мърмори под носа си:
– Сега ще ти измия крачетата. Отзад с восък ще ти натрия. Очичките ти ще намажа със специално средство.
Така нежно ѝ говори и се върти край нея, сякаш е любимата му….
Е, по-добре с кола да ми изневерява, отколкото с някоя друга жена!