„Бог е любов“ – това не е просто красива фраза, а основата на живота. Много често нашето възмущение към църквата се дължи изключително или предимно на нас. Ние сме нетолерантни, немилостиви, завистлив, триумфираме над другите, горди сме, безчинстваме, търси своя полза и победата на своята гледна точка, досадно ни е, във всичко и във всеки виждаме зло, радваме се на неправдата, тъгуваме за истината, на нищо не вярвам, на нищо не се надявам и нищо не понасяме. Ние не обичаме. Ето защо, виждаме всичко в различна светлина.
Ние прощаваме на себе си, когато грешим и се надяваме да се коригира, но рядко оставяме това право на други хора. През цялото време, обвиняваме много хора, че са недостойни. Но сам Господ поставя всичко на мястото си.
Същото разминаване се разкрива и тогава, когато ние питаме: Защо трябва да отида в храма? В крайна сметка, въпросът звучи така, сякаш става дума за спортния клуб, университет или партия. Всичко това изглежда външно за отделния човек, неща които могат да бъдат полезни или безполезени в живота му.
С какво може да се сравни Църквата освен с болница? В клуба можем да отида или да не отида, но да отидеш на лекар, когато нещо те боли е невъзможно, това е необходимост.
Това не е избор: Къде е по-добре да отида – в храма, на фитнес, на парти или на танци? Ние говорим за фундаментално различен избор. Това не е избор, да го правя или да не го направи. Това е избор: да бъдеш или да не бъдеш. Един човек идва на църква, за да се научим да обича. Любовта не е просто „влияния …“, чрез нея целият ти свят и отношението към другите се променя. И различните неща – от курса на долара до кавгата с родителите, ще се възприема по съвсем различен начин.
Живот в присъствието на Бога, открива на човека смисъла на неговото съществуване, което се реализира чрез любовта.

Като професор в Консерваторията на Санкт Петербург, Римски-Корсаков обикновено проверявал работата на своите ученици, като им показвал пример от представената му партитура, сядайки на пианото. Понякога карал учениците си да изсвирят някои части от партиите.
Разказват, че веднъж се обърнал към един от бъдещите композитори с думите:
– Изпейте ми тази басова партия
Младият човек пробвал, но промърморил сконфузено:
– Не мога, прекалено ниско е ……
– Композиторът трябва да има глас за седем октави, – назидателно казал Римски Корсаков и веднага запял партията с дълбок дрезгав бас.

В една държава живеел един човек, който искал винаги всичко да разбере. Винаги подозирал, че правителството е некоректно.
Когато страната се разтърсвала от терористични атентати, той подозирал, че те едва ли са станали без знанието на правителството. Започнал да говори за това и скоро около него се събрали хора. Така създал своя партия, която станала опозиция на властта.
Воювайки и противопоставяйки се на властта, той забелязал, че по-лошо няма да стане, но тя като е ли се удоволствала от това. Тогава човекът разбрал, че и това бил план на държавата, да си създаде опозиция. Започнал да търси причината. И открил, че властта си пълни джобовете, докато народът си мисли, че тя е замесена в тероризма. Той създал нова партия, изобличаваща корупцията.
И изведнъж започнала гражданска война. Първоначално човекът си мислел, че войната е израз на недоволството на народа от властта, но после разбрал, че и тя е изфабрикувана от същото правителство.
Тогава човекът оглавил антиправителствена войска и с бой превзел президентския дворец. Но когато влязъл в кабинета на президента останал в шок. Зад стола седяло джудже, което никой никога не е виждал. Оказало се, че той управлявал страната и че всички събития, мисли и внушения в народа били от него.
Тогава човекът сформирал кабинет, за да скрие истинския управляващ на страната. Човекът попитал за своите предположения и получил утвърдителен отговор. Сега всички завеси били вдигнати, всички тайни разкрити, всичко било решено и ясно.
Човекът се обърнал и тръгнал към изхода. А джуджето много тихо му прошепнало:
– Няма значение до какво заключение си стигнал, това също е в нашите планове.

Ливанов бил лауреат на много сталински награди и много предпочитан от тогавашния режим, но в партията на болшевиките не влязъл.
По това време подобно поведение било провокативно и твърде опасно.
Веднъж при една среща Сталин го попитал:
– Защо не се присъедините към редиците на комунистите?
Артистът отговорил тогава така:
– Йосиф Висарионович, аз много обичам недостатъците си!
Сталин се разсмял и случая бил приключен. По- късно с такъв въпрос са се обръщали към Ливанов Н. С. Хрущов и Л. И. Брежнев, но артистът предпочел да остане безпартиен.

Представител бързо набиращ популярност във Партията за независимост във Великобритания е отстранен от работа заради изказване, че бурите и наводненията, които опустошиха страната, са резултат от легализиране на закона за еднополовите бракове.
Дейвид Силвестър, който бил член на Съвета на град Хенли-он-Темза, който се намира на 55 километра на запад от Лондон, заявил в местния вестник, че „бурите, катастрофите, чума и войната са последствия от това, че християни са се отказали от вярата си и живеят по принципи противоречащи на Евангелието“.
Той написал на премиера, през април 2012 г., че страната ще бъде срината от бедствия, ако парламента приеме закона за еднополовите бракове.
Законът за легализиране на еднополовите бракове е получил кралското одобрение и е влязъл в сила в средата на юли 2013г.
Бурите започнали през ноември и продължили до края на първата седмица на януари 2014 г.