Първите панталони са се появили при древните скити номади. Това бил за тях основен атрибут, който предпазвал войните от повреди.

Единствените, които не носели панталони са римляните. Те смятали, че такава дреха е подходяща само за варварите. Дори налагали строго наказание за тяхното носене.

Но ездачите в Древен Рим въпреки всичко носели панталони, защото те са били наистина практични.

В Италия пришивали кожени подметки на чорапо-панталони, за да не обуват обувки.

В XVI век в Испания се появили къси панталонки-възглавнички, натъпкани със сено, конски косми или гъши пух. Върху тях навличали втори панталони с разрези, за да се вижда скъпия плат на долните.

В Англия тази мода добила уродливи форми. Панталоните добили такъв размер, че кралица Елизабет трябвало да се разпореди да направят местата в парламента по-широки и дълги.

Нови купюри от 5 паунда влязоха в обръщение в Обединеното кралство. За разлика от старите, нови пари не се прави на хартия и памук, а от полимерна фотолента. Това ги прави по-трайни и по-маркови.

Представители от Bank of England твърдят, че за копюрите не е страшна пералнята, цигарена пепел и пръски от вино.

Освен това, те са по-добре защитени от фалшифициране.

На новите пет паунда е изобразен Уинстън Чърчил – легендарният британски министър-председател, почетен член на Британската академия и носител на Нобелова награда за литература.

В непосредствена близост до портрета е поместен откъс от речта му в парламента на 7 май 1940 г., в която призовава да се воюва с нацистите до пълна победа.

Старите банкноти от пет паунда ще бъдат извадени от обръщение  до май следващата година. По това време ще бъдат пуснати полимерни банкноти със стойност 10 фунта, а след три години ще се появят нови 20 фунтови банкноти от същия материал.

В Букурещ функционира най-голямата транспортна мрежа в Румъния. Тя е една от най-големите в цяла Югоизточна Европа.

Сградата на Парламента, разположена в града, е една от най-големите по обем в света.

Букурещ е един от най-гъстонаселените градове на Балканите. Интересното е, че всеки десети жител на страната живее именно там.

Тази фразата е написана върху сградата на Народното събрание. Но откъде идва тя? Кой за първи път я е споменал и защо?

Две години след Освобождението на България, младият български парламент е бил поле на словесни битки. Сформиралите се политически партии били не по-малко непримирими от днешните.

Тогава България е включвала само северната част от страната, т. нар. Княжество България.

В парламента се е разисквало какво да бъде изобразено върху първите сечени монети на новата държава.

Споровете били доста бурни, а предложенията много, но целта била една. Българите нямали никакво намерение да се отказват от обединението на българските земи, въпреки решението на Берлинския договор, който раздели България.

Така на първите монети били изобразени рози, символизиращи Княжество България, житни класове, напомнящи за Източна Румелия и лаврови клонки, характерни за климата на Македония.

Било прието и предложението на Стефан Стамболов, върху монетите да пише: „Съединението прави силата!“

Ето това е пример за това, как парламентаристите би трябвало да бъдат единни, щом става въпрос за защита на националните интереси.

В далечната 1880 г. прохождащите политици са го доказали на практика. А днешните, макар и натрупали опит, не могат да се похвалят с единомислие.

Хаитският диктатор Франсоа Дювалие е дошъл на власт през 1957 г. и е направил така, че новоизбраният парламент да се състои почти изцяло от неговите поддръжници.

След четири години Дювалие преждевременно бил отхвърлен и се провели нови избори.

На всяка бюлетина имало малко забележим надпис „Доктор Франсоа Дювалие – президент“, а след това било обявено, че хаитите по своя воля, са преизбрали президента си за следващите шест години.

След три години бил организиран референдум, на който жителите на страната били попитани, дали са съгласни на пожизнено президентство на Дювалие.

На бюлетините бил написан само утвърдителен отговор, а ако някой на ръка напишел „Не“ бил подложен на преследване.