Двама възрастни мъже седят в парка и разговарят.

– Помниш ли, – пита единия от тях, – като деца тичахме, играехме и всички бяхме заедно в парка? Дори някой да се разболееше и майка му да не го пускаше, пак се измъкваше от къщи и идваше да играе с нас. Е, ожулвахме по някое коляно, издрасквахме се по къпинаците, но беше весело.

– А сега какво? – засмя се другият и махна с ръка. – Вървят предпазливо, за да не си изтърват и счупят смартфоните. Забили глава в джобния си компютър и не забелязват какво става край тях.

– Повечето от тях дори не излизат на вън, заробили са се в някакъв си „чат“.

– За това са толкова бледи и често боледуват, – въздъхна вторият.

Жител на австралийския Голд- Коста Шейн Уилмот научил своята домашна мишка да кара скейборд. Мъжът е заявил, че животните могат да се учат да карат скейборд, ако с тях човек започне да се занимава, докато са съвсем малки.

Според Уилмот, той решил да научи мишката си да кара миниатюрна дъска, когато разбрал, че не може да ходи с нея на плажа, по време на студения сезон.

Работата е там, че мишката на австралиеца може да кара също и сърф. Тъй като не е препоръчително мишка да плува в студено време, скейбордът е станал алтернатива на сърфа.

Мишката се вози в малък скей-парк, който Уилмот е построил в своя двор. Тя може да прелети на дъска през горящ пръстен. Това може да се окаже много жестоко занимание за животно според мнозина, но Уилмот обича домашния си любимец.

В калужкото село Исте в парк се намира интересен музей „МУ МУ“  – МУзея МУсора или музей на боклука.

Сред експонатите на музея има сувенири, арт инсталации, портрети на известни личности, предмети от интериора, скулптори. Всички те са направени от боклук, ненужни вещи.

Авторите на произведенията на „боклучавото“ изкуство творят прекрасното от нищо. Парчета стъкла, пластмаса, стари монети, дискове, различни железа, всичко става за работа.

Човек може да се чуди само на въображението и уменията на хората, които са създали този музей.

В рамките на пет години, група дизайнери, които работили при създаването на различни обекти – хотели, офиси, домове, музеи. В резултат на това натрупали много ненужни предмети, които е жалко да се изхвърлят. Те били събрани в склад с площ 1000 кв.метра.

Тогава се родила идеята за  музейна сбирка от отпадъци. Пространство, където вещите придобиват нов красив и весел живот, и най-важното не се изхвърлят в кошчето.

Нераводушен жител на остров Гърнзи, взел, както си мислел, мъртва котка и я занесъл в приют. Там разбрали на кого принадлежи животното.

Оказало се, че това не е котка, а играчка под формата на куче.

При детайлно разглеждане било установено, че умрялото животно е „много мръсна, мокра и покрита с насекоми“ кукла ръкавица.

Един от сътрудниците на приюта се опитал да намери собственика на черно бялата играчка.

Дружеството за борба срещу жестокото общение с животните Гернси шеговито написало, че „котката“ успели да оправят, като не се смята травмата на носа, куклата нямала нос.

Организацията разказала и други подобни случаи, с които се сблъскали служителите им: одеяло било възприето за болен тюлен, ранена врана се оказала черна чанта, някой видял в парка ранена птица, а една шишарка веднъж възприели като таралеж.

Държавата има една от най-развитите системи за национални паркове в Западна Африка.

Най-голямата католическа църква е Нотр-Дам-де-ла-Пе,, която се намира в Ямусукро, столицата на страната. Тя е строена по подобие на Събора на св. Петър в Рим от 1985 до 1989 г.

Лидери в производството на какао на зърна са Кот д’Ивоар, Индонезия, Гана, Нигерия.