Когато „Восток -2“ слезе надолу до толкова, че да може да се катапултира, Герман почувства тласък и излетя от кабината.
Яркото слънце го ослепи, а над главата му се виждаше оранжевия купол на парашута.
Отдолу се надигаха кълбести облаци. Титов пресече влажната им сърцевина и видя земята, покрита със златисти стърнища.
Позна Волга и двата града на бреговете ѝ Саратов и Енгелс.
– Значи, всичко върви, както беше замислено, – радостно прошепна на себе си Герман, – приземяването ще стане в зададения район.
Чиста слънчева светлина сияеше през облаците, като под абажур. Парашутът се разтваряше плавно и спускаше Титов надолу и все по-надолу.
При катапултиране, за да не загине космонавта на голяма височина от недостига на кислород, столът беше снабден с балони пълни с кислород, който автоматично се подаваше на херметическия шлем на скафандъра.
Герман се върна в спомените си назад. Видя се отново в кабината. Там имаше освен стола, на който сега се приземяваше, система за регенерация на въздуха, радиооборудване, продукти за храна ….
През три от илюминаторите можеше да наблюдава какво става в космоса и на земята. Той си спомни чувствата, които изпита, когато гледаше към земята.
През илюминатора земята изглеждаше, както при полет на реактивен самолет на голяма височина. Отчетливо се очертаваха високите хребети, големите реки, горските масиви, бреговата ивица на морето. Герман добре виждаше облаците и сенките, които хвърляха на земната повърхност.
Когато погледна към хоризонта, видя непривично изкривяване. Земята беше окръжена от нежно син ореол, който постепенно потъмня и стана тюркоазено син, син, виолетов и премина въглищено черен цвят.
В илюминаторите се виждаха ярките и студени звезди.
– До тях е далече, – притвори очи Герман, – много далече.
Когато слънцето „погледна“ в илюминатора Герман използва специалните  щори, за да предпази очите си.
– Как ослепително свети тук в космическото пространство, – възкликна Титов, – навярно това е десетки пъти повече, отколкото на земята.
Герман се спускаше надолу и вече виждаше спасителният екип който тичаше към мястото, където той щеше да бъде след минута.

Вестниците и телевизията съобщили, че от изследователския полигон Хамагир в Алжир, който по това време е бил собственост на Франция ще стартира космическа ракета „Вероника-47“ с черно белия котарак Феликс. Скоро опашатия космонавт кръстили „астрокотка“. Той бил „първият в света котарак космонавт“.
Истината е, че полета съвсем не бил космически. Ракетата е била предназначена за т. нар. вертикален старт – капсулата излита в космоса на височина от около 200 километра, но не лети около земята, а пада обратно и се приземява с парашут близо до площадката за излитане.
По-късно станало ясно една невероятна подробност за този полет. Оказало се, че този Феликс никъде не е летял. Този четирикрак герой, който взели като малко котенце на една от улиците на Париж и дълго готвили за полет, в навечерието на старта се изхитрил и избягал от космодрума.
Учените се оказали пред избор или да отменят спъпоструващия експеримент, или да го заменят с друга котка. Те избрали второто. В касулата се оказала съвсем обикновенна котка, която отдавана живеела край космодрума. Тя се казвала Филисет. Възможно е тя да е кръстена по-късно така заради избягалия котарак.
Полетът е продължил само 4 часа и завършил успешно. Какво е станало с котката след кацането нищо не се знае, защото след приземяването, тя веднага избягала.

Веднъж в Швеция се случило следното по време на риалити шоу по телевизията.
Един човек казал, че го измъчва съвестта за следното:
– Когато бях малък с приятелят ми решихме да пуснем хамстер с парашут от балкона. Ние направихме кошницата и парашута. Сложихме хамстера в кошницата и пуснахме парашута. Но се случи нещо непредвидено. Порив на вятъра подхвана парашута ни и го отнесе далече. Аз и до сега не мога да забравя това. Как можах да направя токова нещо…?
Изведнъж в студиото се раздал телефонен звън. Жената, която се обаждала попитала:
– Това е станало през 19….година?
Мъжът потвърдил:
– Да.
– През лятото, когато беше празникът на град Стокхолм?
– Да, да, да – забързано отговори мъжът.
– Аз знам какво е станало с вашия хамстер.
– Какво е станало с него? – не можел да повярва удивеният гост в студиото.
– Моята дъщеря искаше да и купя хамстер, – казала жената. – Веднъж ѝ казах: „Не ме моли повече. Ти ще имаш хамстер, ако Бог ти го даде“. Тя по детски вдигна ръце към небето и каза: „Татко Боже, дай ми хамстер!“ И ние отидохме в града на празника. Изведнъж дъщеря ми каза: „Мамо, изглежда Господ е отговорил на молитвата ми! Виж!“ От небето с парашут, право в ръцете ѝ, се спусна кошница с хамстер.
Ето такъв е нашия Бог. Ние възрастните, трябва да сме зрели и отговорни, но не бива да забравяме, че за Господа си оставяме винаги деца.

Американската космическа агенция съобщава, че скоро ще започне тестване на нов вид космически апарат за полет до Марс. Апаратът има форма на „летяща чиния“ и се нарича „Аеродинамичен надуваем деселератор със свръхзвукова скорост“. Тестовете на апарата ще се проведат на полигон на САЩ, намиращ се на Хавайските острови.
Новият космически кораб е предназначен за полети на дълги разстояния. В бъдеще той ще се използва, за да доставки на стоката до Червената планета и астронавтите. Устройството закрепено към космически кораб ще осигурява меко кацане на Марс. В НАСА са разработили два модела на “ летяща чиния “ с диаметър 6 и 8 метра. Първият вид устройство ще бъде прикрепен към основата на товарни превозни средства, както и към основата на втория пилотиран космически кораб.  Успешното приземяване на повърхността на Червената планета ще се осигурява от огромен парашут с диаметър 33,5 метра.
„Летящата чиния“ ще доставя на Марс големи товари, включително специални модули, за изграждане базата на астронавти.  Като допълнение, новят вид устройство има за цел да върне екипажа на космическия кораб на Земята. При тестването на устройството, то ще бъде вдигнато на балон на височина от 36 километра над Земята, след което ще бъдат включени ракетните двигатели.
След като устройството достига височина от 55 километра и ускори до скорост, по-голяма от скоростта на звука 3.5 пъти, то ще започне да намалява, като се използва надуваем спирачно устройство и парашут. „Летящата чиния “ ще падне върху повърхността на Тихия океан, от където тя ще се изтегли от моряците.

Това е нощната не летяща птица, местен екземпляр за Нова Зеландия. Въпреки че не може да лети, тя е отличен алпинист и може да се изкачи на върха на високо дърво.
А после се спуска с „парашут“, т.е. с разперени криле. Така те могат да пътешестват на 20-50 метра по ъгъл от 45 °.
Този вид птици са много интелигентни и добродушни. Ако човек е добър към тях те се привързват към него. Любовта си изразяват като кучетата и котките, галейки стопанина си.
Една от необичайните характеристики на тези папагали е силната, но в същото време приятна миризма, приличаща на аромата на цветя, мед или пчелен восък.