В малкия град Ибенбюрен разположен в западната част на Германия една местна жителка се обадил в полицията.
Според думите на жената, тя в продължение на няколко дни чувала викове на дете от съседния апартамент: „Мамо, татко, елате!“ Чукала на вратата, но така и не могла да се срещне със свойте съседи. Опасявала се, че се е случило нещо лошо.
От полицията веднага изпратили хора, да проверят случая. Освен това била повикана линейка и пожарната.
Позвънели, потропали, но никой не отворил вратата на апартамента, за това я разбили.
Полицаите били изненадани, когато влезли вътре. В апартаментът имало само папагал, седящ в клетка, който дружелюбно посрещнал влезлите с вик: „Мама! Татко!“
Оказало се, че собствениците на птицата, която така ревностно зовяла за помощ, са отишли на почивка, а за пернатия приятел трябвало да се погрижат техни познати.

В какаото се съдържат цяла кошница с важни за човешкия организъм елементи:

Антиоксиданти – какаовите зърна съдържат полифеноли, близки до тези на виното, които имат добри антиоксидантни свойства, полезни за здравето. Тези съединения се наричат флаваноиди и повишават устойчивостта на капилярите, стимулират сърдечната дейност, имат диоретично, противовъзпалително и антибактериално действие, влияят на обмяната на йода и калция в организма.

Теоброминът е много лек стимулант с леко диуретично действие. Важно е да се знае, че той може да е токсичен за животни като кучета, котки, папагали и коне.

Кофеин – какаовите зърна съдържат малко количество кофеин, много по-малко от това в кафето и чая.

Фенилетиламини – те са слаби антидепресанти и стимуланти, подобни на произвежданите от самото човешко тяло допамин и адреналин.

Серотонин – какаото и шоколадът могат да повишат нивото на серотонин в мозъка.

Основни минерали – какаовите зърна са богати на магнезий, калций, желязо, цинк, мед, калий, и манган.

Витамини – А, В1, В2, В3, В5, С, Е.

За разлика от кофеина теоброминът не повишава работоспособността, но спомага за по-бързото възстановяване на физическите сили на организма, когато се изисква голямо напрежение, при космонавти, водолази, летци, спортисти, миньори и др. Несъмнено това се отнася и за хора, заети с усилен умствен труд.

Този ефект на какаото се дължи не само на голямата му калоричност и малките количества кофеин, съдържащи се в него, но преди всичко на стумулиращото въздействие на теобромина върху централната нервна система.

Високо е и съдържанието на танинови вещества – около 5%, на пектинови вещества и на въглехидрати.

В зърната на какаото се съдържа много полезното вещество флаванол, което е в състояние да подобри значително кръвообръщението в мозъка.

Какаото сваля кръвното налягане. Ежедневната консумация на богатата на флаваноли какаова напитка може да направи обратими животозастрашаващи увреждания на кръвоносните съдове, предизвикани от диабет.

Помага при депресия или при предменструален синдром.

Поради голямото съдържание на мазнини какаото не се понася добре от жлъчно и чернодробно болни, страдащи от различни храносмилателни смущения – гастрит, ентероколит и др.

Доказано е, че 15 грама какао на прах разредено с 300 мл вода, причинява силна секреторна реакция от страна на стомаха. Ако същото какаово питие бъде приготвено с прясно мляко, то напуска по-бавно стомаха и дразнението е по-слабо.

Какаото съдържа висок процент оксалова киселина, поради което е неподходящо за хора, предразположени към образуване на оксалатни пясъци и камъни в бъбреците.

Понякога причинява алергични смущения: копривна треска, екземи, мигрена, хемороидални кризи.

Основното приложение на какаото е за приготвяне на шоколад. Какаото се слага в много сладкарски произведение – кремове, торти, кексове, бисквити и др. Използва се и за приготвяне на топли и студени напитки.

Какаото на прах се пази в добре затворени съдове от стъкло или порцелан. Не е за предпочитане съхраняването му в пластмасови съдове, тъй като етеричното масло лесно се изпарява. Съхранява се при температура 20 градуса Целзий.

Интригите и клюките зад гърба са често срещано явление, особено в женски колектив или където благополучието на даден човек зависи от прищявките на другите.
Какво да правим с машинациите на недоброжелателите или хора, които разпространяват слухове?
Първо, щом искат да ви направят мръсотия, то вие сте достоен за внимание. На сивият и невзрачен човек никой няма да постави прът в колелата. За това приемайте интригите и сплетните зад гърба си като един вид признание, своеобразна награда за силата и индивидуалността ви.
Второ, запомнете, че тези, които завиждат са много нещастни хора. Вижте, те нямат друго интересно занимание, освен да развалят живота на другите и да ненавиждат хората за това, че умеят да се радват. Животът им е толкова празен, че те биха желали да изживеят нечий друг или да го провалят. Човек само може да ги съжалява.
Но как да живеем, за да не даваме повод на тези безделници да ни хулят?
Живейте така, все едно вашият дом има стъклени прозрачни стени, а в стаята ви живее говорещ папагал. Направете така, че да не се срамувате от нито една ваша постъпка. Не се поддавайте на ласкателства и провокации, правете това, което смятате, че е нужно. Запомнете, манипулаторът и интригантът не могат да е превърнат в искрени хора. Понякога, за лукса на искреност трябва да се плати.  Кое за вас е важно, да си запазите топлото място или да зарежете тази игра на котка и мишка и да вървите напред и нагоре? Понякога в живота се случва да останеш и да търпиш, това е нормално, но главното е да разбереш, защо го правиш.
Не забравяйте, че ако имате врагове, имате и приятели!

В Япония живяло едно момиче на име Кейко. Тя била кръгъл сирак. Родителите й не  оставили нищо на дъщеря си и тя още от малка трябвало да заработва прехраната си.
Но с какво може да се занимава едно момиченце? Тя правела хартиени цветя и ги продавала на минувачите. Много момичета продавали цветя, а за тях плащали малко. Когато Кейко станала по-голяма, тя не могла да си купи копринено кимоно, като по-заможните момичета.
Една нощ, когато Кейко работила в стаята си, през отвореният прозорец влетял папагал. Зелените му пера бики избелели. Той бил много стар, но и много мъдър. Говорел на човешки езици.
Отпускайки крила папагала казал:
– Не ме гони. Аз знам тайна, чрез която ще забогатееш.
– Миличък, защо да те гоня, – тъжно се усмихнала Кейко. – Аз даже нямам с кого да си поговоря, а ти можеш да говориш. Остани, ще споделя с теб бедността си, а за богатство по-добре и да не мечтаем, то за мен е така недостъпно, както слънцето и луната.
– Благодаря ти, скъпа Кейко, – кимнал папагалът, – Преди да намеря нова хазайка, аз дълго наблюдавах цветята. Видя как подари на едно бедно момиче много красиви цветя. Тя нямаше пари, но много искаше да зарадва болната си баба.
– Защо си търсиш нова хазайка? – попитала Кейко. – Нима предишната не е била добра към тебе?
– Тя умря. – Папагалът тъжно навел глава и за минута замълчал. – Тя умря от алчност – добави той.
–  Бедна ли беше? – попитала Кейко?
– Не, тя беше много богата, но всичко й се струваше малко. За пари тя даде последната си капка кръв, – с укор завъртял папагала клюна си.
– Не разбирам как можеш да дадеш кръв за пари, – изненадала се Кейко.
Тогава слушай. Моята хазайка, както и ти търгуваше със самоделно направени цветя, но някаква магьосница й откри как да оживява книжните цветя. Върху стеблата им трабва да се капне кръв. Ти знаеш колко са скъпи живите цветя. И моята хазайка забогатя. Но магьосницата я бе предупредила, за нищо на света да не дава последната си капка кръв. Но както сама разбираш, колкото и да печелеше, все и се струваше малко И когато един чужденец и  бе обещал много пари, моята хазайка не можа да устои и даде последната си капка кръв, след което умря. Богатството поделиха роднините й, като се скараха по между си.
– Но това е ужасно? – възкликнала Кейко. – Ти защо не я предупреди?
– Нима хората в такива случаи слушат някого? – закрещял папагала. – Молих я да не прави тази глупост, а знаеш ли какво ми отговори тя? „До гуша ми дойде от твоята мъдрост!“
– Живей при мен добри папагале и бъди ми съветник, – помолила го Кейко и папагала се почувствал поласкан.
След като продала първите си живи цветя, Кейко веднага си купила копринено кимоно и изящни сандали. Тя сресала черните си коси и в тях втъкнала червена  роза. Така излязла на улицата. На един прозорец тя видяла красива девойка. Кейко й кимнала и красавицата отговорила на поздрава й. Кейко се засмяла и красавицата се засмяла. Накрая Кейко се досетила, че това е собственото й отражение.
– Ей, Кейко,  да идем довечера на студенския бал? – извикала тя на отражението и отново кимнала с глава.
Леко стъпвайки, Кейко бързо се вляла в потока от младежи. За първи път попадала в ярко осветена зала. Някакъв младеж я поканил и тя танцувала с него, щастливо усмихната. Всички го наричали Аратум.
– Кейко, – прошепнал Аратум, – ти си прекрасна като полуразцъфтял вишнев цвят. Кажи в кой дворец живееш и защо такова благородно момиче е дошло на студенския бал?
Кейко искала да признае, че е бедно момиче и живее в една малка стайчка, но си спомнила за вълшебното изкуство и си представила как може да забогатее и да си направи дворец. Без да осъзнава, Кейко представила своята мечта на младежа като истина. Когато млъкнала, Аратум тежко въздъхнал.
– Колко жалко, че си толкова богата….В такъв дворец бедния студент няма да може да влезе, а аз исках да те видя отново.
Кейко не могла да признае, че не живее в дворец, а в бедна стая и че изработва живи цветя, но тя също искала да види Аратум и обещала да дойде на друия ден в парка, за да се разходят.
Много ли трябвало на двама млади да се влюбят един в друг? На тях им е достатъчно да видят другия сред множеството,  да се погледнат в очите,  да се хванат за ръце, за да се почувстват щастливи.
Веднъж, когато Кейко и Аратум отново се срещнали в парка,  държали се за ръце и се разхождали по пътечките, се случило неизбежното. Усните им се сляли в целувка.
– Кейко, моя скъпа Кейко! – ликувал Аратум, но изведнъ станал тъжен. – Нима тази целувка е за довиждане? Баща ти няма да позволи да станеш жена на един беден студент.
Кейко заплакала и признала, че дворецът е измислица, че тя е едно бедно момиче, което прави книжни цветя и ги продава на улицата.
Ако Кейко бе видяла как се бе изменило лицето на младежа, навярно не би споделила с него тайната си. Но от срам тя затворила очи и Аратум вслушвайки се нейния разказ, успял да се съвземе навреме. Той даже се зарадвал, защото вълшебното изкуство на Кейко му обещавало голямо богатство.
За малката Кейко започнали трудни дни. Трабвало да направи много цветя,  да ги съживи и да ги продаде,  за да си купят дом след като се оженят. Трябвало още да се купят килими, картини, красиви порцеланови съдове, нови дрехи за себе си и за мъжа си.
– Кейко, твърде лекомислено разхищаваш кръвта си, – промълвил една вечер папагала.
– О, верни мой приятелю! – погалила тя по главата птицата, – когато Аратум завърши учението си, той ще заработва достатъчно и аз ще си почина.
Но когато се оженили и заживели в новия дом, Аратум напуснал университета. Да учи му било скучно.
– Приятно ми е да гледам как ловко и грациозно се движат пръстчетата ти, когато правиш своите цветя, – ласкаел жена си и тя била щастлива.
Минали години и тяхния дом се оказал твърде скромен за Аратум.
– Моите приятели от университета са къде, къде по-богати, – казал той на жена си. – Чувствам се неудобно между тях.
И пръстите на Кейко започнали да се движат още по-бързо. За да изкара за нов дом денят бил малък. Вечерно време, когато Кейко продавала на улицата живите си цветя, Аратум седял с гейшите в чайните. Какво да прави сам в къщи?
– Кейко, Кейко, – клател с укор глава папагала, когато тя уморена се прибирала в къщи
Новият дом бил удобен и много екстравагантен, но след няколко дни и той се оказал твърде беден за Аратум. Той искал да живее в дворец. Когато Кейко с упрек погледнала мъжа си, той я обвинил, че го е измамила, като го е примамила с дворец, а сега бил принуден да живее в жалък коптор.
Кейко се почувствала виновна, тя все още обичала Аратум
– Ще имаме дворец, – обещала тя, но часавете й за почивка станали още по-малко.
– Кейко, пази се, – предупреждавал я папагала. – Толкова си бледа и уморена, а и съвсем малко кръв ти е останала.
– Приятелю, скоро ще имаме дворец и аз скоро ще заживея като кралица, – казвала Кейко.
Славата на малките цветчета на Кейко обходили света. От Франция дошъл голям ценител на цветята. Той се казвал Магнол. Обещал купища пари на Кейко ако оживи цветята с корените им. Те трябвало да бъдат бели, жълти, розови и червени.
Кейко продала на Магнол всички видове цветя и накрая създала едно червено цвете, но тя нямала вече сили, за да бодне пръста си и да обагри стеблото на цветчето.
– Кейко, Кейко! – с болка завикал папагалът, – не отдавай последната си капка кръв!
– Достатъчно мъдрости си говорил, старче, – нахвърлил се върху него Аратум, хванал го за крилото и го изнесъл в другата стая.
– Аратум, миличък, останала ми е само една капка кръв, – Кейко с молба погледнала мъжа си.
– Нужен ми е червен цвят, именно червен, – развълнувано заговорил Магнол. – Няма да пожаля никакви пари, сами ми съживи този цвят.
– Кейко, ти разбираш какво значи това за нас? – Аратум разтърсил рамото на жена си. – Разбираш ли, че тогава ще имаме дворец! Дворецът, който ти ми обеща.
Събрала последни сили, Кейко убола пръста си и с изцедената последна капка кръв съживила червеното цвете.
Аратум си построил дворец и се оженил за друга. Магнол взел със себе си съживеният цвят във Франция и го нарекъл на свое име Магнолия. А Кейко? За Кейко останала само приказката.

В САЩ живее птица, чийто словесен запас е около 950 думи. Но това не е най-голямото достойнство на сивия африкански папагал. Той може не само да произнася известните му думи, но и да ги групира в изречения, да задава въпроси, дори да се шегува със събеседника си.
Когато не му достигат думи, папагала изразява своите мисли с други подходящи думи или измисля нови такива.
Например, когато още не знаел думата одеколон и усетил приятната миризма, която идвала от неговия стопанин, казал: „Имате много хубаво ухаещо лекарство“.