Вечер е. Елена имаше в чинията си пилешка супа, а котето наденица.
„Защо да не му дам малко пилешко?“ – помисли си Елена.
Гребна с лъжицата една мръвка и внимателно я сложи в паничката на котето. Животинчето веднага я заръфа. Изглежда много му хареса.
Елена отиде до стаята, за да си вземе телефона, а когато се върна …. изненада.
В супата си намери парченца наденица.
Леля Минка беше излязла на улицата, за да нахрани уличните котета.
Изведнъж притича момиченце на 5-6 години и изсипа в паничката на котетата шепа пясък.
Леля Минка попита детето:
– Защо развали храната на котетата? Ти ядеш ли пясък?
В отговор на това момиченцето изяде пясъка, който държеше в другата си ръка.
Леля Минка остана с отворена уста. Тя не зададе повече въпроси.
Добри погледна часовника си и се канеше да си тръгне, но Димитър много искаше да остане, за това го закачи:
– Скоро разговарях с един приятел, оказа се, че и той познавал твоя пословичен скрънзълък. Изглежда скъперничеството ти има патологичен характер..
Добри беше готов да избухне, но замълча.
– Приятелят разправяше, – поде отново Димитър, – че баща ти бил местен деятел и за да изхрани многочисляната си челяд продавал семки. Няма срамен труд. Славата ти се носи, че като дете си бил майстор на топчетата. Залагали сте на дребни монети и си обирал другите момчета. А баща ти се хвалел с торбичка пълна с монети, като казвал, че това е спечелил сина му, като добявал, че голям търговец ще станеш и много пари ще изкарваш.
Добри търпеливо слушаше, но мълчеше.
До масата им приближи Горан, местните много го уважаваха. Той бе чул думите на Добри, затова кротко добави:
– До скоро тук имаше един сляп просяк. Който минеше пускаше по някоя монета в паничката му. Но един ден този човек изчезна. Плъзна мълва, че някой вместо стотинки е пуснал голяма пара. Старците в махалата казваха, че това е направил Добри.. После се чу, че и на други хора, някой ненадено им е подхвърлил пари, когато са били отеснени.
Димитър погледна Добри и тихо каза:
– Хубаво е, че парите, които трупаш, ги използваш за толкова благородни цели. Извини ме за заяждането.
Добри вдигна рамене, махна с ръка и си тръгна. Димитър го проследи с поглед, някаква тъга се бе загнездила в душата му. Толкова години бяха приятели, но до сега не беше разбрал какъв човек е той ….