Да сте забелязали човек, на когото са издигнали паметник за това, че е получавал в живота?
Паметници са издигнали на тези, които са направили много за другите, дали са всичко от себе си, понякога дори и живота си.
Най-влиятелните и успели хора винаги търсят начин да направят нещо добро. Често можеш да ги чуеш да казват: „Какво мога да направя за вас“?
Те се занимават с благотворителност, помагат на децата, възрастните, младите…..Списъкът е доста дълъг.
Когато откликнете на нуждите и интересите на хората, ставате притегателен център за тях. Именно тогава може да им повлияете, да ги промените към добро.
Човек откликва на повик само ако сте отговорили на нуждата му. Рекламата, лекцията, проповедта едва ли биха повлияли така силно, както конкретната помощ необходима за момента.

Символ на Брашов заедно със сградата на кметството е черната църква. Трудно е да се оцени значението й за града. Тя е строена почти сто години 1395-1377 г. Годината на завършването е издълбана на дървената врата от южната страна така – MCCCCLXXVII.
Преди това на същото място е бил храм от втората половина на XIII в., образец на романската архитектура.
До XVII век тази църква се е наричала Света Богородица, но през 1689 г. избухнал пожар, който променил не само името й, но и външният облик на тази забележителност.
Доста неща са били разрушени, а възстановяването й е отнело почти век. Църквата не само е била реставрирана, но и разширена. Трябва да се отдаде дължимото на местните жители. Те са успели да създадат една от най-големите готически постройки в Югоизточна Европа. Дължината на зданието е 89 метра, ширината 38 метра, а височината без камбаната 65 метра.
На южната страна е монтиран паметник на германския мислител Йоханес Контерус, на който се преписва първото богослужение в тази църква на немски език. На този проповедник принадлежи идеята за написване на историята на страната на стените на църквата, но до наши дни нищо не е оцеляло от този труд.
В самия храм може да се види колекция на ориенталски килими от XV-XVII век., на брой 119 екземпляра. Най-старият датира от 1691г.
Най-голямата забележителност на черната църква е камбаната, тежаща 6 тона. С нея е свързана загадъчна история.
През 1590 година, камбаната започнала да бие от само себе си, малко преди да започне силното земетресение тогава.
Църквата е известна и със своя орган. Всеки може да оцени звука му, излизащ от 3993 тръби на някой от концертите, които се провеждат там.

Славата на Росини била толкова голяма, че съгражданите му решили да му поставят паметник приживе.
Магистратът на италианския град Пезаро изпратил делегация, която трябвало да уведоми композитора за решението на съвета, а именно, че на централният площад ще се издигне негова бронзова статуя.
Росини попитал:
– Колко ще струва тази статуя?
– Двадесет хиляди паунда – казали делегатите.
– Господа, по-добре дайте парите на мен. Уверявам ви, че за същата сума ще стоя на пиедестала на паметника по собствено желание.

На 11 юли любителите на сладкото отбелязват Световния ден на шоколада. Този празник за първи път е въведен от французите през 1995г.
Смята се, че първи са се научили да правят шоколад ацтеките. Те го наричали „храна на боговете“. Испанските конквистадори, които първи го донесли в Европа му дали името „черното злато“. Използвали са го за подобряване на физическата сила и издръжливостта.
По-късно консумацията на шоколад е ограничено само до аристократичните кръгове. Известни жени го смятали за афродизиак. Майка Тереза много обичала шоколад, а госпожа Помпадур е била уверена, че само шоколада може да възпламени огъня на страстта.
В началото на 20 век шоколада се е произвеждал промишлено, така че на него са могли да се насладят и хора, които не били от аристокрацията.
Първият в света паметник на шоколада е открит на 1юли 2009 г. в град Покрово Владимирска област.
Както е установила съвременната наука, шоколада съдържа съставки, които помагат за по-добрата почивка и психическото възтановяване.
Тъмният шоколад стимулира освобождаването на ендорфини, хромозомите на щастието, които действат на центъра на удоволствието, подобряват настроението и подържат тонуса на тялото.
Съществува хипотеза, че шоколада има „противораков“ ефект и помага да се забави процеса на стареене. Но това, в което учените са единодушни е, че той не спомага за намаляване на теглото. Шоколада е богат на хранителни вещества, включително и мазнини и за това дава повече калории.

Навътре в горат, край нашия град има паметник. Достъпа до него е винаги свободен и обикновенно там ходят с коли. Към мястото има хубав асфалтов път.
Минавах от там и реших да се отбия до паметника. На 30 метра след завоя забелязах полицейска кола. Приближих и те ме спряха. Поискаха документите ми. След като разгледа шофьорската ми книжка единият от двамата полицаи ме попита:
– Не знаете ли, че пътя към паметника за превозни средства е затворен?
Изненадах се.Това не е обикновена горска пътека, а широк асфалтов път. През зимата тук често се провеждат състезания със шейни. Коли тук се изкачват ежегодно. Обясних на полицая съвсем спокойно:
– От толкова време живея в града, но такова нещо не съм чула.
Изплаших се. Ами ако ми вземат книжката, а и глобите не са малки. Излязох от колата и гледам. На 50 метра  виси знак, прикрепен на стълб, на който свети лампа. Приближих към знака , за да го видя по-добре. И какво да видя. В центъра на знака се виждаха очертанията на цифра за ограничение на скоростта до 20 км/ч. Само, че самата цифра е изтрита, но четвъртинката на нулата и малкият силует на двойката е добре различим. Това отдалече не се вижда, освен това е и вечер. Казах на полицая:
– Тук явно се виждат цифри.
А той ми отговаря:
– Навярно хулигани са ги надраскали.
Обясних му:
– Това е невъзможно. Цифрите са стандартно изписани, а след това е правен опит да се изтрият.
След малко скалъпи другата версия:
– Други служители са сложили този знак тук. Навярно преди е служил за ограничение на скоростта.
Бях чувала за недобросъвестни полицаи, но това надхвърли очакванията ми. В крайна сметка минах в настъпление:
– Това не е знак за спиране на движението, а за ограничаване на скоростта.
В резултат на това служителят ми даде документите и недружелюбно ме предупреди:
– Следващия път ако те хвана, ще има глоба!
Попитах:
– На какво основание?
Така и не дочаках отговора му. Разбрал, че плана му няма да проработи, полицая тръгна надолу. Странно и до края не разбрах, какво бе предназначението на този знак, но явно полицаите искаха да се възползват по някакъв начин от него.