Малкото градче Сан Роко се намира около Генуа, в областта Лигурия. Името си е получил от свещеник на име Роко.
Роко е роден през 1295 в Монпелие, един от най-старите градове в южната част на Франция. По това време той е последният потомък на едно от най-богатите семейства в Монпелие. След смъртта на родителите си Роко раздал цялото си богатство на бедните и станал монах.
По това време в Европа върлувала чума и Роко ходил в пострадалите врагове, помагал на болните и ги изцелявал. Той открил в един град своя болница, където много хора се спасили от смъртта.
По донос Роко бил изхвърлен и изгонен от същите хора, които по-рано е бил излекувал. Той намерил убежище в една изоставена къща и там очаквал смъртта си, тъй като нямал какво да яде.
Веднъж един от жителите на града Готард видял, че кучето му взима хляб от масата и бяга. Това се повторило няколко пъти. Готард проследил кучето си и се натъкнал на Роко, на когото кучето носело откраднатия хляб.
Готард прибрал Роко в своя дом и започнал да се грижи за него. След редица разговори с монаха, Готард се изпълнил с вярата му и се отказал от всичките си притежания и ги раздал на бедните. Той станал първият „ученик“ на Сан Роко.
Монахът след като по чудо уцелял, отново се отправил отново към градовете нападнати от чумата, за да спасява болните.
Той умира през 1327 в негова чест градът е преименуван на Сан Роко.
Благодарните жители на града направили паметник на кучето, което не дало на Роко да умре от глад.
Сега в Сан-Роко на 16 август  всяка година се прави изложба на кучета, в памет на  случилите се събития в близкото минало.

Докато Япония продължава да се възстановява от земетресението и вълните цунами от миналата година, една компанията е разработила оригинален метод за защита на домовете от тресене. Къщи са разположени върху камери, и по време на трусовете, те като ли че се вози на тях.
Методът е разработен от корпорацията Air Danshin Systems. Той коренно се различава от традиционната изолация и амортизация. При възникване на земетресение, се активира сензор. След което се активира голям компресор, който подава въздух в специална камера, разположена в основите на къщата.
При възникналото налягане къщата се издига на 3 метра и започва да левитира, докато тресенето не се прекрати. Собствениците могат да стабилизират „плаващата къща“ като използват специален въздушен клапан, намиращ се  в помещението. Когато тресенето престане, къщата леко се спуска на основите си.
За сега системата е инсталирана в 88 домове на Япония. Разглеждат се и варианти тази система да се инсталира и на по-големи структури: високи офиси, правителствени здания и даже за паметника  “ Gundam ”, един от героите на японското аниме.

Скулпторът Paul Day е добре известен в Европа и особено в родната Британия със своите работи от глина, бронз и смола. За разлика от други скулптори, произведенията му могат да се видят не само в музеи, но и на обществени места. Например, на гарата и на кея Виктория в Лондон. Дали този факт сам по себе си не е признание на таланта му?
Особеностите в творчеството на Paul Day се заключава преди всичко в необичайната визия на перспективите, това най-ясно личи в глинените му скулптори. В работата му “The Nave” е изобразена църква, но у зрителя се създава впечатление, че я гледа отгоре, из под самия купол. Друга скулптора, “The St. Hubert Galleries” е създадена като отражение в слънчеви очила.
В своите скулптори Paul Day не просто развива техниката за моделиране на глина, популярна в Европа през 18 и 19 век и заключаваща се в детайлни изображения на ежедневни сцени от живота, но я довежда до съвършенство. Неговите работи от една страна са съвременни, но от друга са основани на традициите.
През 2001г. Paul Day е спечелил конкурс  за направа на паметник, посветен на 65-годишнината от битката за Британия, най-голямото авиационно сражение през Втората световна война.
Paul Day е роден във Великобритания през 1967 година. Той е учил в училищата по изкуствата в Колчестър и Дарлингтън и е завършил образованието си в Челтнъм. От 1991 г. насам авторът се занимава със скулптура. В момента живее във френско село близо до Дижон.

През 1960 г. в Египет започва изграждането на втори язовир на река Нил близо до Асуан. Вследствие на това можело да бъде наводнен уникалният храм на Абу Симбел, построени в скалите от пясъчник по времето на фараон Рамзес II.

Международен екип от експерти под егидата на ЮНЕСКО решил да прехвърли този паметник на ново място, на 200 метра от реката. За целта храмът бил разрязан на блокове, всеки от тях тежал 30 тона.

Операцията по транспортирането продължила от 1964 г. до 1968 г. Тя била призната за една от най-големите инженерно археологически проекти в историята.

Напоследък имам чувството, че между страните е започнало някакво тайнствено съревнование, за направа на най-голямата и креативна скулптура в света.
Скоро в Чикаго бе издигнат осем метров паметник на Мерлин Монро, след това в Оребро бе създаден голям  жълт заек. А сега и Германия със своята къпеща се блондинка в Хамбург.
Статуята е направена от стереопор и стомана. Инициативата за поставянето й  е на Оливър Фост, занимаващ се предимно с реклама. С тази скулптура той е искал да подчертае, че Хамбург е град на водата, в който живеят творчески личности.
Средствата за реализиране на този проект са дадени от частни лица.
Първоначално властите са смятали да оставят скулптурата само 10 дни, но започнали да получават писма, в които хората искали, тя да остане за по-дълъг период от време.
Местните жители често идват близо до статуята с лодки.