В Лондон планират да построят първия в света плувен басейн разположен между сградите.

Съоръжението ще съединява две здания и ще се издига на височина 35 метра.

Проектът е наречен „небесен басейн“.

Басейнът ще бъде част от комплекса  Embassy Gardens.

Общата площ на Embassy Gardens ще бъде 242 хиляди кв. метра. Тук ще бъдат осигурени 2 хиляди апартамента, един хотел и офиси.

Самият басейн ще бъде направен от стъкло с дебелина 20 см. Дължината му ще е 25 метра, ширината 5 метра, а височината 3 метра.

Дълбочината на басейна ще достигне 1,2 метра.

Предполага се, че басейнът няма да има допълнителни пръти, греди, колони и т.н.

Следобеда беше горещ, но малко момиченце стискаше железните пръти на оградата и се взираше към пътя. То бе слабичко малко създание. Русата му косата му бе цялата обсипана с букли, а в искрящите му тъмно кафяви очи се четеше мъка и болка.

Преди два дни баща ѝ я доведе в тази деска градина и обеща, че ще дойде да я вземе. Тук не ѝ харесваше. Сградата беше схлупена и едноетажна, разпростряла се по ширината на целия двор. Стаите бяха тъмни, въпреки, че отваряха прозорците, но нахлуващата светлина едва докосваше тъмните ъгли.

Тя беше малка едва на четири и половина години, но едно не можеше да разбере, защо я преместиха от предишната детска градина? Там бе толкова светло и хубаво, имаше толкова много играчки и весели деца. Беше си намерила и приятелчета, с които си играеше по цял ден.

Спомни си онзи намръщен и мрачен ден, когато навън росеше слаб дъжд. Баща ѝ дойде, поговори нещо с учителката, а после я отведе у дома. Тя запомни само тъжните очи на учителката и как нежно я прегърна и притисна към себе си, когато си казаха довиждане.

Вечерта баща ѝ каза:

– Утре ще те заведа в друга детска градина.

Тя го погледна уплашено и тихо каза:

– Не искам в друга градина, тази ми харесва много.

Баща ѝ се намръщи и строго каза:

– Така се налага. Ше свикнеш.

Ето втори ден тя стоеше на оградата и го чакаше да я прибере у дома. Едва я придумваха да хапне нещо, да поиграе с другите деца или да гледа куклената пиеска, които учителките се бяха постарали да представят пред децата.

Най-тежко беше вечерта. С натежали крака като олово, детето се оставяше да го сложат в креватчето в стаята с другите деца. То плачеше тихо и неутешимо под одеялото. Дори прегръдката на възпитателката не можеше да разсее болката и мъката на момиченцето.

То не знаеше, че майка му чака друго дете и баща ѝ, за да предпази съпругата си от вълнения и притеснения около първото им дете, беше я отвел в седмична детска градина. Майка ѝ много плака и не искаше да я изпрати там, но момиченцето не знаеше.

В края на седмицата баща ѝ дойде и я отведе в къщи, но в понеделник, сред рев и вой, отново я върна пак там. Тя знаеше, че той скоро няма да дойде, но това не ѝ помагаше особено много. Чувстваше се отхвърлена и пренебрегната.

Дните минаваха и тя постепенно свикна с мрачната обстановка.

Един ден учителката я завари да говори на куклата:

– Занаеш ли, Лили, – така наричаше куклата, с която обикновено си играеше, – един ден, когато порасна и се омъжа, ще имам деца. Ще ги обичам много и ще се грижа за тях. Няма да дам никой да ги отведе от мен, дори и да съм болна. През цялото време ще бъда с тях, ще …..

Очите на учителката се насълзиха, тя прекрасно разбираше това малко детско сърце, но какво можеше да направи. Леко притвори вратата и отиде при другите деца.

Паметник на влюбените в света е открит в древния сицилиански град Савок, който има статус в Италия на „Град на изкуството“.
Паметникът на известния италиански скулптор Нино Укино с необичайното име Comal Amore, което се превежда като „как да обичаш“, представлява композиция от неръждаема стомана, висока четири метра и широка 8 метра, на която са изобразени двама целуващи се младежи.
По-голямата част от паметника представлява преплетени стоманени пръти, на които младежите могат да се облегнат, символизиращи силата на чувствата и непрекъснатост на връзката им.
Масата на цялата скулптура е около 500 килограма, но издържа 7 тона стоманени прътове обграждащи фигурите.
Романтична традиция да се „укрепя любовта“ по парапети на мостове, паркове и улични решетки, фенери се е появила през 2004 г., след като писателя  и сценарист Федерико Moчия, описва този ритуал в книга си „Три метра над небето“, който се радва на огромен успех в  Италия, особено сред младите хора.