Петър обичаше да изненадва приятелите си. Те не му се сърдеха за сюрпризите му, дори го насърчаваха в това дело.
– Днес какво си намислил? – полюбопитствува Дечо.
– Някое ново изобретение? – предположи Сава.
– Или слънчево затъмнение? – предизвикателно изпъна шия Дечо.
Петър само се усмихна, подаде им една снимка, която вероятно сам бе направил и ги попита:
– Какво виждате на тази снимка?
– Плаж с вълни, които се разбиват в брега, – повдигна вежди Весо.
– Снимал си нощно време и небето е било буреносно, – отбеляза Дечо.
– Браво придал си му неочаквана тревожност! – възкликна Сава.
– Не познахте, – плесна с ръце Петър. – Я се вгледайте по-внимателно в тъмната част на снимката.
– Е, нищо не виждам, – разтърси глава Сава след дълго вторачване, – само пясък и вълни
– Какво е това? – попита Дечо.
– Хайде, казвай! – Весо хвана за раменете Петър и го раздруса здраво. – Не ни мъчи повече.
Петър въздъхна дълбоко и обясни съвсем простичко:
– Това е автомобилна врата, чиято долна част е повредена и надраскана. Ако се вгледате по-внимателно, наистина ще видите очертанията на вратата.
Колкото и да се взираха и тримата виждаха нощен плаж.
Понякога собствените ни очи могат да ни подведат. За това внимавайте, не се лъжете!