Денят се сви в очертанията си. Сенките потъмняха още повече и започнаха да излъчват хлад.

Голямата стрелка на градския часовник отскочи и падна надолу примирена към следващото число. За Максим и Теодор това нямаше никакво значение. За тях времето бе замряло.

Те тихо седяха на пейката в градинката на площада и разговаряха.

– Как мислиш, – попита Максим, – каква е разликата между съживление и евангелизиране?

– Това е едно и също, – бързо отговори Теодор.

– Не е, – поклати глава Максим.

– И каква е разликата според теб? – последва мълниеносният въпрос на Теодор.

– Съживяваш нещо, което преди е имало в себе си живот, – спокойно започна да обяснява Максим. – Не можеш да съживиш нещо, което не е било живо.

– А евангелизирането? – нетърпеливо попита Теодор.

– То дава нов живот на онези, които са мъртви в своите прегрешения и грехове. Такива хора никога не са преживявали Божия живот.

– Тогава какво излиза? – замисли се Теодор. – Съживлението е за християни, а евангелизирането за невярващия свят.

– Християните са получили живот в Христос, когато са повярвали в Евангелието и са Го приели за Спасител, но понякога те охладняват. За това, когато оставят първата си любов, се нуждаят от съживление.

– Ясно, – поклати глава Теодор, – съживлението е за църквата, а евангелизирането за тези, които са извън нея.