Надземната част на иглика съдържа фенолни гликозиди, флавоноиди, сапонини, каротин, дъбилни вещества, витамин С, естери на салициловата киселина, етерично масло и други. Корените и коренищата имат подобно съдържание.
Използваемите части на растението са корените, коренището, цветовете и листата. Корените и коренището трябва да се берат преди да е настъпил цъфтежа през април и когато листата започват да жълтеят, през юни. По време на цъфтежа – март, май се берат листата.
Сапонините, които се съдържата в иглика имат отличен отхрачващ и откашлящ ефект. Билката се използва за лечение на грип, астма, коклюш. Корените се използват за облекчаване на възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране и подагра.
Листата на игликата служат за лечение на главоболие, отпадналост, липса на витамини С и А. Цветовете на игликата се използват за лечение на безсъние и нервност. Корените притежават отхрачващо и известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция и действат успокоително на нервната система.
Игликата се използва при всички видове кашлица и възпалителни процеси на дихателните пътища, при неврози. Цялата билка се използва при сърдечна слабост, бъбречни възпаления и шипове.
Вътрешно приложение на иглика: 1 супена лъжица корени от билката се вари в 500 мл вода около 10 минути. Пие се по 1 кафена чашка, 4 пъти преди хранене. Може да се подслади с мед.
От надземната част 2 супени лъжици се запарват с 500 мл вода. Пие се по същия начин.
При работа с игликата могат да се получат нежелани алергични реакции. Същото се наблюдава и в някои случаи при отглеждането и като декоративно растение в стаята.
Архив за етикет: отпадналост
Лекува изгаряния, елиминира възпаления, рани и язви
Целината има стимулиращо действие върху централната нервна система и има антиревматично действие.
Семената на целината се използват като болкоуспокояващо средство и за понижаване на кръвното налягане.
Коренището и листата на целината се използват за стимулиране на апетита.
Друго от основните действия на целината е диуретичното и се дължи на етеричните масла в нея – 0,1% в корена и 2-3% в плодовете. Тя се използва като тонизиращо средство, при запек, при отоци, вследствие на бъбречни, сърдечни и др. заболявания.
Етеричните масла от корени и стъбла на целина, имат свойствата на дезинфектанти.
Диета с целина се препоръчва при алергии, възпаления, настинки, болести на щитовидната жлеза и пикочната система.
Целината намалява кръвното налягане, повишава имунитета. Помага да се справим с нервното и физическо претоварване, укрепва сърдечния мускул.
Сок от целина се използва в народната медицина като средство за подобряване на кръвотворната система и храносмилането.
Целината нормализира обмяната на веществата. Тя е ефективна за ревматизъм, бъбреци, панкреас и черва.
Зелената целина лекува изгаряния, елиминира възпаления, рани и язви.
Пресен сок от целина нормализира телесната температура и помага да се понася сухото и горещо време. Сок от моркови и целина осигурява необходимите витамини и минерали.
Листата целина се използва като подправка със силен, свеж мирис.
Семената от целина са богати на етерични масла и имат пикантен дъх, което ги прави изискана подправка за ястия, най-вече за салати, гулаш, сосове и заливки.
Чай от целина: 3 – 4 листа от целина се варят около 30 минути в половин литър вода. Помага за стимулиране на апетита и при отпадналост.
Сокът от свежи корени се приема по 1-2 лъжички, 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене. Помага за храносмилането, нормализира телесната температура.
Запарка : 1-2 чаени лъжички свежи корени се заливат с 250 мл вряща вода. Помага при оттоци, запек и др.
Корените на целината съдържат киселини, тирозин, холин, амини, аспарагин, глутамин, скорбяла, манит, пентозан, етерични масла. Плодовете съдържат апиин, седанолид, селенин, лимонен.
Целината е източник на витамин C, фолат, молибден, витамин А, желязо, фосфор, манган, магнезий, витамин B6, калций, витамин В1, витамин В2. Целината съдържа около 35 милиграма натрий.
В природата целината расте по влажни, заблатени места, както и във влажни пясъци. В България е естествено разпространена по поречията на Дунав, по цялото Черноморие, по поречията на Марица и Струма.
Доматите, не само като ценна храна
Трудно е да си представиш живота без кетчуп или доматен сок. А какво ще се кажете за прясна салата от добре узрели домати?
Имало е период, когато доматите са се считали за отровни и са се страхували дори да ги докоснат. Според преданията, готвача на Джордж Вашингтон се опитал да го отрови като му поднесъл ястие приготвено от месо с домати. Президента много харесал храната, но готвача страхувайки се от възможно наказание се самоубил и така и не разбрал, че доматите се ядат.
Родината на доматите е Перу, северната част на Чили и Галапагоските острови. Те и сега виреят там, в дивата природа. Инките и ацтеките наричали нашите „закръглени червени познайници“ tomatl, т. е. „голяма ягода“. Там те растат като храсти или на пълзящи по земята стебла, както и на огромни пет метрови доматени дървета.
В Италия този плод станал много бързо любим на всеки. Именно италианците дали доста ласкавото название „помо доро“ т. е. „златна ябълка“ Доматите били така наречени поради жълтия цвят на първите култивирани в 16 век плодове.
Освен със своя превъзходен вкус, доматите имат и други предимства. Те са много полезни при сърдечно съдови заболявания, гастрити с ниска киселинност, обща отпадналост. отслабване на паметта, малокръвие. Доматите се използват и като слабително средство. Кашица от червени домати се слага върху подути вени. А знаете ли, че те имат принос и при отслабване?
Средно голям домат съдържа около 20 калории. Човек може на ден да изяде до 2-3 килограма домати или да изпие 2 литра доматен сок без да има някакви смущения или разтройства.
Храната е едно от основните удоволствия в живота, а изисканата храна приготвена с домати може да бъде най-добре оценена от гастроном.