Ако човек е измъчван от смущаващо чувство за неудовлетвореност от себе си и живота си, той често се опитва да се справи с това с помощта на малки удоволствия. Но обикновенно това не помага, желанието за удовлетвореност така и не настъпва.

Когато няма удовлетворение човек се изкушава отново да повтори предишния опит. Това създава един порочен кръг. Колкото е по-дълбоко разочарованието, толкова е по-силно изкушението. Колкото повече му се отдаваме, толкова по-мъчителна ще бъде неудовлетвореността. В стремежа си човек да отслаби връзката, с дърпането си повече затяга нещата.

Осъзнавайки това, всеки може да разбере от къде да намери помощ. Колкото повече човек се отвлича от собственото „аз“, колкото повече мисли за другите хора, занимава се с нещо интересно, толкова по-малко той е зает със себе си и изкушението отслабва.

Молитвата помага винаги, ако тя е израз на нашата любов към Бога. Понякога така се случва, че човек да се концентрира само на своята страстна молба. Тогава се получава пародия на молитва. Ако се молиш така, не се изненадвай, че не получаваш отговор.

Когато караш кола през нощта страхувайки се от сблъсък, ти навярно се взираш в ослепителните фарове на насрещното движение, тогава вероятността за авария, рязко се повишава.

Довери се на Бога, само Той може да избавя и променя!

Отговорът съвсем не е тревиален.
За да се получи правилният отговор приемаме, че вълната и пироните се измерват във вакуум.
Мисля, че повечето се сещат, за какво става дума.
А за останалите, които не са се досетили ще обясня.
На всяко тяло, което се намира в атмосферата, действа силата на Архимед и тя е толкова по-голяма, колкото е по-голям обема на обекта.
Тъй като плътността на пироните е значително по-голяма, отколкото на вълната, то Архимедовата сила, която действа на вълната ще бъде по-малка.
Следователно, при притегляне на теглото на пироните и вълната в атмосферата, ще излезе, че вълната е по-лека от гвоздеите.
И така правилният отговор е, че пироните са по-тежки.

В терапевтичното отделение лежеше жена на 32 години. Алкохоличка, наркоманка и със всички възможни заболявания: хепатит С, цироза, чернодробна енцефалопатия……
Елена дежуреше в отделението. Духаше топъл пролетен вятър и нищо не предвещаваше беда. Пациенти бяха прегледани, вечерта приближаваше края си, в отделението бе настъпила тишина.
Изведнъж със силен ритник се отвори врата на дежурната стаята и влязоха няколко полицаи със автомати. Елена застина, изпадна в шок. След като се посъвзе тя попита:
– Какво се е случило?
Отговорът им я порази:
– При нас постъпи оплакване, че при вас в отделението стрелят, бият хората, а жените изнасилват.
– А, кой ви каза това? – изненадано попита Елена.
– Накаква жена с фамилия Н…..
И изведнъж Елена разбра, кой и защо ги е повикал. Новопостъпилата е получила „весели“ халюцинации. Полицаите имаха чувство за хумор и когато Елена им обясни ситуацията, те се усмихнаха и си отидоха.
Лекарите от отделението се събраха на съвет, а след това разговаряха с пациентката.
През ноща всички в отделението слушаха как тя крещи на невидимия си син, бие го, наказва го, дърпа му ушите и т.н.
Изглежда в такова отделение е доста „весело“!

Суша. Селяните се събрали пред църквата и започнали да порицават попа:
– Колко пъти си се молил за дъжд, а дъжд няма. Изглежда молитвата ти е неугодна пред Бога?!
Попа не бил глупак и казал:
– Исках да ви кажа, братя, че вчера дойде заповед от небето да се договоря с вас, колко дъжд ви е необходим и в кой ден именно.
– Добре, нека да в понеделник, – обадил се един старец.
– Не може в понеделник, – обадил се един, – аз наех работници да ми плевят царевицата.
– Е, тогава във вторник, – предложил отново старецът.
– Как във вторник? – възпротивил се втори. – Не видяли колко много зърно съм разпръснал на гумното да се суши.
– Давай, тогава в сряда.
– В сряда е невъзможно, – обадил се трети. – У нас има празник и ако всичките ми гости се намокрят, какво ще ги правя?
– Тогава в четвъртък.
– Не, в четвъртък женя сина си, – възразил четвърти, – никакъв дъжд не ми трябва.
– Ами, нека да е в петък, – почесал се по главата старецът.
– Не, не може, – изломотил пети, – народът казва, че петък е тежък ден, няма да имаме късмет.
– Добре, тогава остава в събота, – примирено казал старецът.
– Не, не и не, – развикал се шести, – в събота ми докарват воловете, искам да ги изпробвам.
Тогава попа се намесил:
– Слушайте, добри хора, разберете се помежду си, а на следващата неделя ми дайте отговор.
Но и до следващата неделя селяните не могли да се споразумеят.

Атинският пълководец Фокион бил беден.
Александър му изпратил сто таланта.
Фокион попитал:
– Защо Александър ми дава тези пари?
Отговорът бил:
– Единствено теб, от всички атински царе, Александър признава за достоен човек.
Фокион казал:
– Тогава нека ми позволи да си остана такъв.