Един смел пътешественик някъде в покрайнините на цивилизацията, бил заловен от войните на диво племе.

Според решението на вожда, чужденецът трябвало да умре. Но в този ден водачът на племето бил весел и шеговито настроен, за това предоставил възможност на пленника да избира.

Пътешетвеникът можел да каже само едно изречение. Ако думите му са верни, щели да го хвърлят от скалата, а ако каже лъжа, ще бъде изяден от дивите тигри.

Пътешественикът се възползвал от дадената му възможност. Той казал само едно изречение и бил освободен. Какво е казал пътешественикът?

Сега е ваш ред. Ако нямате „вдъхновение“ да мислите, въобразете си, че сте на мястото на пътешественика. Изглежда, че когато човек е в смъртна опасност, мисли по-бързо и намира изход.

Вероятно имате вече някакъв отговор, но и аз няма да ви измъчвам повече.

Отговор: Пътешественикът казал:“Ще ме разкъсат тигрите“. Ако го оставили на тигрите, ще излезе, че пленникът е бил прав и тогава трябвало да го хвърлят от скалата. Но тогава възниква противоречие.

Съществуват две групи учени. Едни твърдят, че това число е добре известно, а други отричат това.

Интересното е, че и едните, и другите са прави. Как да се премахне логическото противоречие.

Ваш ред е да мислите и разсъждавате. Дайте някакво предложение относно това, защо се получава това противоречие?

Е, ако някой смята, че това е твърде философско разсъждение, може направо да прочете отговора.

Отговор: Този спор е между практиците и теоретиците в областта на математиката. Едните знаят, че даденото число може да се получи, а другите са уверени, че колкото и време да мине, е невъзможно да се изчислят всички цифри след десетичната запетая.

Оказа се, че мозъкът насочва повече ресурси за обработка на информация, свързана със социалните ситуации и сигнализацията за заплаха.

При разтревожените хора обработката на информация за заплаха, става в зоната на мозъка, която отговаря за действията на индивида.

При хора, които не са разтревожени също се създават сетивни мозъчни мрежи. С тях те разпознават лицата.

По принцип, учените вече знаят, че тревожността повишава чувствителността към сигналите за опасност. Тази особеност си има и добра страна.

Разтревоженият човек има голяма вероятност да подейства в критична ситуация. Тук е важно, в каква посока гледа човек насреща.

Гневът изразен в погледа, предизвиква внезапна реакция на мозъка само за 200 милисекунди. Затова в тълпата човек е по-склонен да реагират на гневно лице, гледащо право към него.

Човек бързо реагира и на лице гледащо в друго направление, но имащо изплашен вид.

Положителните емоции не предизвикват такъв отговор.

Бог винаги започва с това, което имаме. Нямаме много време? Нашите финанси не са достатъчни? Мислим си, че нямате кой знае какъв талант.

Но можем да дадем на Бога всичко в живота си. Нека да Му дадем сърцето си, репутацията си, нашето минало, нашето настояще и бъдеще. Може да не е много, но ние можем да го дадем , както момченцето даде петте хляба и двете риби.

Исус не се е притеснявал, как ще нахрани 5000 души. Той вече е знаел какво да направи. Видял е необходимостта, много преди тя да се появи. Той е имал план.

Трябва да разберем тази истина днес: Бог винаги има отговор, преди да се е появил проблема. Бог не се поти над нерешими проблеми. Той е знаел, че това ще дойде и вече е имал план за него. Бог знае решението на проблема, преди да осъзнаем, че това е проблем.

Така че, защо е нужно да се тревожим? Просто признаваме, че имаме неразрешим проблем, а след това даваме на Бог всичко, което имаме.

При неблагоприятни условия, бактериите образуват защитни ендоспори, които им помагат да преживеят през дългия неблагоприятен период за тях.

Когато условията в средата се подобрят, спорите покълнват и се връщат в състояние на вегетативни клетки. Преди се е смятало, че така оцеляват бактерии само от  вида B. cereus.

Микробиолозите от Виенския ветеринарен университет първи доказали, че бактериите от вида B. сereus могат да образуват малки колонии. Бактерии правят това в отговор на антибиотици от групата на аминогликозидите. Тези колонии растат по-бавно от оригиналните форми на бактериите. Те имат променен метаболизъм и са устойчиви на антибиотици.

Откритието на учените за защитния механизъм на бактериите е много важен за медицинската практика. Традиционните диагностични методи се основават на откриването на метаболитните характеристики на В. сereus.

Въпреки това, този метод не е подходящ за откриване на малки колонии, тъй като те имат различен тип на метаболизма. Това може да доведе до неправилна диагноза и лечение.

Авторите смятат, че единственият начин да се диагностицира B. сereus е молекулярния анализ.