На Павел Босяшки не му провървя много. Близо до земята му построиха голям пазар. Шофьорите, които идваха всяка седмица тук, превръщаха земята му в импровизиран паркинг.

От началото Павел се опита мирно да разговаря с тях:

– Моля ви не газете земята ми. Тук засаждам и отглеждам селскостопански култури.

Но отговор нямаше. Хората махаха ръце и го отпъждаха като досадна муха.

Павел не искаше да се откаже толкова лесно и продължаваше да настоява за правото си, но ответна реакция така и не получи.

Изнервен и обезсърчен, той започна да ги ругае. Постави предупредителни знаци, но и това не помогна.

Един ден се засмя и си каза:

– Знам как да ви отуча да паркирате в земята ми.

Когато наглите шофьори оставиха колите си отново там и отидоха на покупки, Павел седна на трактора си и започна да разорава терена около колите. На нахалните шофьори им трябваше доста време, за да излязат от разорното поле и да достигнат асфалта.

Павел не бе злонамерен спрямо тях, дори помогна на най- нещастните автомобилисти да излязат на пътя.

Но наглостта на тези хора бе безкрайно голяма. Някой от тях се бе оплакал в полицията:

– Някакъв ненормален затрупва колите ни с пръст и не можем да излезем на шосето.

В полицията вдигаха рамене и обясняваха:

– Това е частна собственост, а не паркинг. Той може да прави там каквото си иска. Вие какво правите на неговата земя?

Повечето засрамени навеждаха глава и си тръгваха, но имаше и такива, които ругаеха Павел:

– Ще му дадем да се разбере ….

Интересно, какво са очаквали тези хора? Някой безпомощно да ги моли до безкрайност да му освободят земята ли?

Ето ви и поредната загадка.

Трябва да преместите само една клечка за да се получи вярно равенство. Пробвайте, опитвайте. Може отведнъж да се сетите.

Не се отказвайте толкова лесно. Не е толкова трудно.

Всяко нещо, което не знаем е трудно, но това не бива да ви обезсърчава.

За тези,които не искат да мислят и са вдигнали вече ръце предлагам:

Отговор: месо ан онвар е иритеч суним ирт сюлп тевед

В църквата беседваха група хора. Задаваха различни въпроси и търсеха отговори за тях в Библията.

– Как мислите, – попита един дребничък мъж с прошарена коса, – може ли вярващ и спасен човек да падне в изкушение?

Последва дълга пауза.

– Е, всичко е възможно за този, който вярва, – засмя се млад мъж, доволен, че се е сетил и вмъкнал подходящ стих от Библията.

Петър е наранен и обезсърчен.

Питат го:

– Защо не нараниш този, който те е наранил?

Отговорът е много прост:

– Нямам време да тичам след кучето, за да го ухапя така, както то ми направи.

Моряците и пътниците, често са забелязвали, че точно пред носа на кораба плуват цяло стадо делфини и не се страхуват от металния гигант. Без особени усилия, те са няколко метра напред.

Отговорът на въпроса, защо делфини плуват пред кораба, е от областта на хидродинамиката. Хитрите делфини използват вълната, която корабът гони пред себе си. По този начин водата ги изтласква в гръб и те увеличават скоростта на движението си.

Ако се обосновем научно, трябва да кажем, че пред носа на кораба се създава област на високо налягане. На границата между повишеното и нормалното налягане се образува вълна, която поддържа делфините.

Плуващите пред моторни катери и лодки делфини могат да развият скорост до 65 км/ч, а без помощта на образуваната от кораба вълна, те плават с не повече от 40 км/ч.