Малко хора знаят, че Марк Твен пише стихове и разкази за деца. По-скоро той е известен като автор на остроумни отговори на читателите относно тяхното писане за излезли книги.

Писателят е известен с афоризма си, които красноречиво показват отношението му към работата:

„Нека бъдем благодарни на Адам, нашия благодетел. Отне ни „благословията“ за безделието и спечели за нас „проклятието“ на труда „.

Твен влиза в офиса си сутрин, след обилна закуска и там остава до 5 часа вечерта. След вечеря той чете, написаното на цялото семейство.

В неделя, не работи, а със своята съпруга и децата си, чете и прекарва деня някъде на сенчесто място в дома си. Независимо дали работи или не, Твен постоянно пушел.

Същността му се състои в това, че ако човек в определена ситуация предизвиква положително впечатление, то възниква несъзнателно „приписване“ на други положителни качества върху него, които впоследствие не се появяват.

При възникване на отрицателни впечатления, се вижда в човека само лошото, без да се забелязва пълната палитра от личностни характеристики.

Сред студентите е добре позната фразата: „Ако студентът работи усилено преди изпитите, след това това време работи за него“. Факт е, че ако студента добре се готви през семестъра и внимателно се подготвя за изпитите, получава само отлични оценки за 1-2 семестъра.

В последствие някои студенти, поради различни обстоятелства, започват да се трудят по-малко и на изпитите не винаги отговарят на всички въпроси.

Но преподавател, на който действа „ефектът на Ореола“, се старае да „доведе“ отговорите на студента до „отличен“.

Опитайте се да се смесват две несъвместими на пръв поглед вкуса – диня и сол.

Понякога този противоположен вкус подчертава друг в съответствие с ефекта  на синергизма – съвместно действие, при което крайният ефект или отговор е по-голям от сумата на ефектите или отговорите, предизвикани поотделно от всеки фактор.

Например, добавянето на щипка сол във водата със захар, ще направи водата по-сладка.

Именно този начин, диня и червен боб стават по-сладки с добавянето на сол.

Ще дойде ден, когато ние ще разберем всяко „Не“, което Бог ни е казал по време на живота ни на тази земя. Така или иначе, Бог винаги ни възстановява загубите.

Колко често, ние като Божии деца се безпокоим и тревожим за това, че не получаваме отговор на молитвите си? Бог отговаря на тях изобилно, и ние получаваме много повече отколкото сме очаквали. Имаме отделни проблясъци, но пълното откровение, тепърва предстои …

Колко е хубаво да имаш вяра, която не бърза, а търпеливо чака Господа, очаквайки обясненията, които ще получи по-късно, от откровенията на Исус Христос.

Случвало ли се е Бог да отнеме от човек нещо, а после да му възвърне стократно? Какво ако наградата закъснее и не дойде сега? Нима Божия ден се ограничава само със сегашния? Дали Той не може да действа извън пределите на този малък свят? Нима вратата на гроба се разтваря към безкрайна тъмнина и вечно мълчание?

Дори и да сме ограничени в нашата преценка за краткия ден от този живот, ние можем да кажем със сигурност, че Бог не изпраща скръб в човешкото сърце, а дарява повече благодат и благословения.

Човек, който умее да чака, достига неочаквани висоти в християнското благочестие.

Вие сте капитан на пиратски кораб. След едно успешно плячкосване трябва да разделите ограбеното между членовете на вашия екипаж.

Внимавайте, ако вашето решение не се поддържа от по-голямата част на екипажа ви, ще станете за храна на акулите. Ако дели някой друг, ще останете жив, но ще получите минимална печалба от товара.

Ваш ред е да включите мозъчните си гънки и да си вземете полагаемото ви се съкровище.

Ако се задоволявате и с по-малко, можете поне да прочетете отговора.

Отговор: Разделете ограбеното между половината от екипажа плюс един човек. Ако екипажът се състои от нечетен брой хора, тогава между половината плюс 0,5 човека.