Всеки човек, независимо от пол, обича да играе. Най-новите технологии създават нови видове  компютърни игри, които  са любими, както на децата, така и на възрастни.
Играта дава възможност всеки да си създаде свой свят такъв, какъвто иска да го види.
Играта не позволява просто да седиш и да гледаш развитието. Тя изисква да действаш решително, както не би го направил в света, в който живееш. Играта дава възможност на човек да се почувства генерал на армия, президент на държава, Цезар на Римската империя или герой, който се сражава против злото. Тя дава възможност на играча за известно време да забрави за ежедневните предизвикателства и да живее в свой измислен свят.
Повечето хора предпочитат стратегии, в тях човек усеща властта да бъде лидер, който няма никаква отговорност за действията си.
Времето в игрите тече много бързо. В тях това, което можеш да направиш за няколко минути, за да стане в реалността са необходими години.
Чрез играта човек може да стане пилот на самолет във Втората световна война, независимо, че е роден през 1990 г.
В тях може да се реализира нещо, което не се получава в реалния живот поради някакви причини. В някои случаи играта може да доведе човек до умопомрачение, но това зависи от вида на играта, състоянието на играча и предразположение към такива действия.
В игрите всеки може да намери нещо свое, но не бива да прекалява. Трябва да има баланс във всичко. Бягството от реалността не разрешава проблемите, за това е нужно човек да се изправи срещу тях и да ги разреши.

Ние трябва да правим разлика между това, кокво да носим и какво не. Никога не трябва да носим бремето на греха и съмненията, но има и такива, които Бог ни възлага и не прави сметка да ги сваля от нас. Той иска да ги възложим на Него.
Ако се хванем да работим за Господа и се откъснем от Него, губим контакта си с Него, чувството за отговорност ще ни угнетява, ще ни притиска към земята, така че дъх не можем да си поемем.
А ако ние възложим на Бога, това, което е сложил на раменете ни, Той ще премахне от нас чувството за отговорност, но вместо това ще ни даде представа кой е Той.
Много работници са се захващали за работа смело и с добри намерения, но ако не са имали истинска близка връзка с Христос, много скоро няма да могат да издържат на напрежението. Те не знаят какво да правят с товара си. Влачат го на гърба си навсякъде и разбира се, се уморяват.
А хората казват:
– Така добре започна, а завърши толкова печално.
„Възложи на Господа товара си“, не го носи сам, а го предай на Бога заедно със себе си. Тогава бремето ти ще изглежда по-леко, защото няма да гоносиш вече сам. От него не можете да избягаш далече, но поне ще ти е по-леко.

Основното призвание на мъжът е бащинството. Семейството за детето са майката и бащата. Те са му еднакво нужни и двамата.
Мисля, че една от характерните черти на мъжкия характер е отговорността, за любимата жена, за децата, за своя дом…., за всички тези, който разчитат и се надяват на него. Отговорността е най-пълният израз на бащинство.
Негативният образ на бащата или безотговорността му пораждат чудовищни войни. Казваме, че Бог ни обича като баща, а децата виждат баща, който не ги обича и не иска да знае изобщо за тях. Няма да задълбавам в тази язва от живота, но мисля, че отношенията между баща и деца са дълбоко вкоренени в нашата човешка природа. Когато детето не познава баща си, то тъгува и много иска той да бъде до него. Деца растящи без баща не възприемат такова положение като нещо естествено.
Отношението между Бог и човек е един вид първообраз на връзката между баща и деца. Ако такова взаимоотношение липсва в човешкия живот, то може да се възстанови ако се погледне към евангелския първообраз.
Главната черта на майчинската любов е стремеж да укрие детето си от всички трудности и опасности на света. Логиката на бащината любов е друга, да защити детето от несгодите, които детето още не може да преодолее самостоятелно и да го научи да се бори с тези, които са по силите му. Не случайно съществува израз „да се скрие зад полата на майка си“, но няма фраза като „да се скрия зад татковите панталони“.
Това е така, защото бащата от една страна защитава и пази, но от друга ти помага да бъдеш силен в труден момент.
Когато се близо до децата започваш да разбираш, че всяка твоя постъпка, всяко изказано изречение, всичко, което вършиш пред очите им е образец на поведение, а това определя и по нататък живота им.
За това, мъже, бъдете истински земни „авва“ за децата си.

Ражда се дете, най-голямото чудо, което става в едно семейство. Това не е само радост, но и голяма отговорност и желание да защитиш малкото същество. Но нашето желание е толкова голямо, че ние не забелязваме детето, неговите желания и чувства, неговите потребности за опознаване на околния свят. Стараем се да го вкараме в своите рамки на разбиране относно правилата на поведение. Искаме то да живее така, че на нас да ни е удобно! Но….
Ани бе много живо дете. Тя не можеше да стои на едно място и непрекъснато безпокоеше майка си. Веднъж майка ѝ не издържа и каза на своята умна и съобразителна дъщеря:
– Виж, Ани, колко съм изморена вечерно време. Трябва да се измисли нещо, за да не ме уморяваш толкова много.
– Да, мамо, ще направя всичко, което желаеш, – каза детето.
– Сега ще те изкъпя, а след това ще отидеш в своята стая, тихичко ще поседиш в нея около пет минути и ще се помолиш на Бога, да те направи добро момиче.
– Добре, така ще направя!
Ани отиде в своята стая, върна се след пет минути и каза:
– Мамо, аз се помолих. Не искам да се преуморяваш, за това се молих доста усърдно.
Но на следващия ден нищо не се измени. Майката укори Анито:
– Дъще, мислех, че си се молила?
– Мамо, аз толкова горещо се молих! Но ако Бог не ме е направил по-добра означава, че Той не може нищо да направи с мен или аз му харесвам такава каквато съм.
Колко е трудно да възприемаме децата такива каквито са….

Съчетаването на служене на пълно работно време в църквата с бизнес е възможно, но е много трудно. Не трябва само, служителят в църквата да се увлича в печеленето на пари.
Съчетанието на бизнес и служение е много трудно. Рано или късно трябва да се направи избор в полза на Божието призвание. Може да се делегират задълженията и отговорностите в дейността на верни хора.
Когато служителят има много потребности трябва да съчетава работата със служението. Това съвсем не е срамно. Но главното е един служител да не се увлича в печеленето на много пари, защото те са средство, а не самоцел.
Дано Бог помогне да се подържа баланс при вземане на правилните решения, така че служителят да се грижи за семейството си и да не изоставя работата в църквата.
Ако се вгледаме в опита на нашите бащи, по-голямата част от тях са работили в предприятия и са се грижили за църквите. Днес, ние често се сблъскват със ситуация, в която църквата се грижи за пастирите си. Нека Бог даде мъдрост, как правилно всеки да построи живота си.