Обикновено ние определяме виновния, успокояваме се и продължаваме да стоим необременени. Властите провеждат разследване, устройват публично наказание, а след това продължават да си живеят както до сега, след това се оплакват, че нямат подходящи хора за това или онова.
Резултата от реакцията на дадено събитие се превръща в лош спектакъл, където актьорите предварително знаят ролите си. Режисьорът постоянно е недоволен от артистите, а зрителите така са привикнали със ставащото на сцената, че просто спят и от време на време се се събуждат от силните писъци „наводнение“, „катастрофа“.
Пробудилите се зрители реагират по предсказуем начин и отново заспиват, с изключение на тези, в чийто семейства е дошла печалта. За да завърши спектакъла е нужно да си спомним, че хората не са само тези, които „живеят“ в телевизията, а ние.
Когато обещаем или се молим за някого, това не означава, че така искаме да се отървем от него по-бързо, а желание да застанем в центъра на ситуацията, да поемен отговорност и да позволим на Бог да действа чрез нас.
Нужно е да слезем от прекрасния си хълм и да се насочим към центъра на бурята, да запазим спокойствие, да грабнем меча и да отидем да воюваме срещу дракона.

Защо са се заслепили людете да смятат, че властта е благо и радост? Защо е тъй примамна тя за човеците? За нея, властта, са извършени повече престъпления, отколкото дори за любовта… А властта, това е бреме, бреме, бреме!…
Управниците преди прекалено често са си „мръдвали пръста“ за лични облаги или за облаги на своите близки. Е, не че са се отказали днес….
За всички властта е извор на охолство и изгоди.
Не са ли се лъгали?
Напротив, лъгали са се. Пирували са и са се веселили, трупали са богатства и са облагодетелствували своите люде, а цената е била слабостта и разрухата на държавата.
Властта не е радост, веселба и „мръдване на пръстта“. Другото име на властта е дълг! Дългът да откриеш най-доброто за твоето отечество и да го изпълниш… каквито и жертви да изисква това.
Когато един държавник следва своя дълг, той няма право да мисли за радостта или огорчението на своите близки.
Властта е дълг и бреме. Държавникът, истинският държавник, не принадлежи на себе си. В името на дълга той трябва да се отрече от личните си чувства, от предпочитанията си, да се откаже от всичко…… и да следва своя път, дори ако той преминава през Голгота…
Един истински държавник не принадлежи нито на себе си, нито на своя род. И не роднинските чувства трябва да ръководят постъпките му, а дългът и отговорността.

Силните хора не се оплакват. Това е загуба на сили.
Погледнете заобикалящата ви среда. Много често ни се случва да се сблъскваме с хора, които се оплакват. Дали заради здравето си или недостига от материални средства няма значение списъкът е доста дълъг. В числото на оплакващите влизат, както роднините, така приятелите, съседите и съвсем непознати хора.
Освен това хора, които постоянно правят това, се оказва, че не успяват в нищо. Те се оплакват от правителството, от идиотския началник, ….за тях цялата вселена е несправедлива.
Направи следното. Вземи един лист и напиши поне пет причини, поради които не сте успели в нещо. Погледнете тези причини внимателно и…вземете химикала и ги зачертайте с голям дебел кръст и изпишете на листа голямо „Аз“.  Да, вие сте единствената причина, за да не успеете. Вие самите сте отговорни за всичко ставащо в живота ви.
Не прехвърляйте вината на другите, те могат да отговарят само за своите постъпки.
Силните хора поемат пълна отговорност за своите действия и резултатите, които получават, независимо дали са положителни или отрицателни.
Не трябва да обвинявате другите хора. Ако сте сбъркали намерете в себе си сили да признаете всяка грешка и проблем възникващ във вашия живот. Преди всичко това е ваша вина. Разбира се, че е по лесно отговорността да хвърлиш върху някой друг, вместо да признаеш вината си за станалото. Да, това е лесно, но то няма да ти помогне да успяваш занапред.
Станете отговорни за действията си и това непременно ще ви помогне да успявате във всяко нещо. Не се колебайте, всичко зависи от вас!

От къде идват отрицателните емоции, като страх, съжаление, завист, ревност и особено ярост?
Те са причинени обикновено от няколко фактора. На първо място желанието да се оправдаваме непрекъснато. Това постигаме, като натоварваме някой с вината за собствените си неуспехи.
Голямо влияние ни оказва и отношението на околните. Психолозите твърдят, че почти всички наши действия са насочени към спечелване на уважение от другите или предотвратяване на загубата му.
Най-лошо от всичко е обвинението. По-точно склонността на хората да набеждават останалите за собствените си проблеми. Обвинението се явява като ствол на „дърво с отрицателни емоции“. Ако се отсече ствола, всичките плодове – негативните емоции умират.
Личната отговорност е най-добрата противоотрова и най-доброто средство за защита срещу отрицателните емоции. Освобождавайки се, вие може да поставите и постигнете всяка цел, в която и да е област от живота си.
Прекратете да обвинявате другите! Точно сега престанете да търсите оправдание за своето поведение! Контролирайте своите емоции! Престанете да критикувате, да се оплаквате и да осъждате другите!
Негативните емоции отслабват вашите сили. Когато се ядосвате на някого, вие позволявате на този човек да контролира вашите емоции.
Всичко е във вашите ръце. Истината е, че никой не се вълнува от това така, както вас ви вълнува.
Нека отправна точка за определяне на целите, е осъзнаването на това, какъв неизчерпаем потенциал притежавате. Следващата крачка е поемането на пълна отговорност за живота си, без оправдание и уговорки. И накрая, след всичко това ние спокойно можем да проектираме собственото си бъдеще.