Оградите са предназначени предимно да разделят хората едни от други. Но понякога се налага да се променят тези правила.

Радой забеляза, че кучето му постоянно наднича между решетките на оградата, за да види кучето на съседа. Двете животни постоянно се „догонваха“ край издигнатата преграда по между им.

– Сигурно ще им бъде много хубаво ако се виждаха, – каза си Радой. – Изглежда се харесат, за това искат да бъдат заедно. Защо да не им помогна?!

Радой не беше първият собственик на куче, който бе готов да задоволи любопитството и желанието на любимеца си.

Речени сторено. Той взе триона и много внимателно след като премери и отбеляза няколко пъти, отряза отвор в оградата.

Ина така се казваше кучето на Радой, следобед се срещна с Бобчо, когато я изведоха на разходка.

Двете кучета дълго бягаха едно след друго. От време на време събираха муцуните си, сякаш си шепнеха нещо.

Когато Радой прибра Ина, тя бързо излапа това, което намери в паничката си и веднага се устреми към оградата, за да бъде с Бопчо.

Този път тя се стъписа. В оградата имаше отвор, а от там се подаваше главата на Бобчо. Тя излая радостно, а другото куче я приветства с лай и махане на опашка.

Вярно е, че имаха мрежа помежду си, но се виждаха, а това изглежда доставяше удоволствие и на двете животни.

– Май им хареса така повече, – каза Радой на Красимир, стопанина на Бобчо.

– Виж колко са радостни, – засмя се Красимир, – идеята ти не бе лоша.

Сега не само Радой и Красимир общуваха очи в очи, това се случи и на техните любимци, за които те полагаха големи грижи.

Тази работа не отне много време на двамата мъже, но сега, когато гледаха колко са радостни кучетата им, разбираха , че са постъпили правилно.

Обидата гръмко и с трясък обгражда душата, няма отвор, нито врата, за да избягаш от нея.

Сълзите стремглаво излитат като по задание и обливат очите безутешно.

Тревата избуява, възможност не дава пътека да се покаже.

Плача и роптая. Изчезнал е пътят ми през гъстата гора.

Езикът ми, възлюбеният ми враг, неравна битка предрича.

Изведнъж противникът настъпва мощно.

В тоз момент не забравяй молитва да отправиш към Исуса.

Такъв мед е балсам за черния дроб. Той се препоръчва при затлъстяване, заболявания на бъбреците и пикочния мехур.

Ето как можете да си направите такъв мед.

Отрежете дръжката на тиквата. Почистете я от семената, като я разделите на две части. Не забравяйте да оставите и малък отвор, от който ще изкарвате меда.

След това напълнете тиквата със захар. Сложете срязаните части една върху друга и ги поставете в купа, за да ви е по лесно по-късно да извадите меда. Дръжте купата на хладно място, докато кората стане мека.

Изчакайте всичката захар да се разтвори в тиквения сок. Така полученият мед изваждаме с лъжица в подходящ съд.

Върху кората на тиквата може да се появи малко плесен, но това не бива да ви притеснява. Просто я отделете. От захаросаните парчета на тиква можете да си направите каша или да ги изпечете.

Тиквеният мед се съхранява в хладилник. От него можете да се яде по всяко време, колкото си искате .

Ако искате да запазите меда за по-дълго време, можете да го преварите, докато се сгъсти, но  тогава ще загубите част от полезните вещества, които тиквата е предала на сока.

Във всеки приют за животни не стават такива неща, но в този се случи.

В една от клетките бяха сложили куче, което бяха нарекли Мери. Тя скоро се бе окучила, но всичките ѝ кученца бяха раздадени на нови стопани. Така Мери остана сама.

Една вечер един от работещите в приюта за животни забеляза нещо странно на монитора.

– Ей, – извика Кольо на останалите в стаята, – Мери е избягала от клетката си.

– Къде е сега? – скочи Иван.

– Тича между другите клетките, – обясни Симо, който бе вперил поглед в екрана на монитора.

– Но как се е измъкнала от клетката? – попита Станимира.

– Вероятно се е промъкнала през отвора, от където и подаваме храната, – предположи Станко.

– Вижте, легна пред вратата на една от клетките, – извика изненадано Иван.

Групата бързо се измъкна от стаята и всички хукнаха да видят какво става.

Когато стигнаха до лежащата Мери, Кольо каза:

– Избягала е заради тези две малки кученца, които доведох днес сутринта.

– Вероятно са скимтели от уплаха – предположи Станимира – и тя е дошла да ги успокои.

– Мери се нуждае от тези кученца, – заключи Станко, – както и те от нея.

И той бързо отвори клетката на малките.

Мери веднага нахлу в клетката. Тя ги приласка с такава любов към себе си, все едно бяха нейни.

Оставиха ги заедно. Кученцата бяха спокойни, а Мери бе щастлива.

Щастливите събития могат да предизвикат сърдечно-съдови заболявания, известни като синдром такоцубо или кардиомиопатия такоцубо. Той се нарича още и „синдром на разбитото сърце“.

Синдромът такоцубо се характеризира с внезапни временно отслабване на сърдечния мускул, което води до изменение на лявата камера на сърцето, така че се разширяват нейните стени, но отвора към нея си остава тесен.

Тази форма прилича на капан за октопод, от където идва и името на синдрома.

Това рядко заболяване за първи път е било описано през 1990 г. То възниква след период на тежък емоционален стрес и може да доведе до инфаркт или смърт.

Новите изследвания са показали, че при някои пациенти синдромът такоцубо се развива след ярки радостни преживявания. Такива са се оказали от порядъка на 4 %.

Средната възраст на пациенти с разбити сърца от мъка е 65 години, а от радостни събития – 71 години.