В този сортировач няма никаква електроника, само гравитация, инерция, геометрия и змиевиден канал.

Първо на един от завоите десният канал се стеснява, за да преминат всички монети с изключение на най-големите от тях.

Височината на канала е подбрана така, че най-големите монети се отделят в дясно, следват наклон, който ги завежда в монетоприемника.

На следващия завой се избират най-големите монети от останалите и така до пълната сортировка.
В отвор от лявата страна падат несортираните монети.

В монетоприемника има маркировка, която отчитат колко монети са събрани, без да ги броите.

Изобретението металическа тубичка с дозатор и винтова капачка е революционно за времето си.

Преди това нововъведение художниците са съхранявали боите в малки възелчета от свински пикочен мехур или в нехерметични калаени кутии.

В тези възелчета се правел отвор с игла и на палитра се изцеждала необходимото количество боя. Неизползваните бои изсъхвали, а това било изключително разточително и неудобно.

Художници, които работели сред природата, бързали да използват боите, затова работите им се отличавали с по-широки мазки.

Един от първите, който се замислил над опростяване на процеса бил американецът Джон Ренд.

През 1841 г. той патентовал оловна тубичка, от единия край свита, а от другия завършваща със завъртаща се капачка.

Изобретението скоро намерило поддръжници, които не се уплашили нито от високата цена на оловните тубички, нито от токсичността на оловото.

Появата на тези тубички дало тласък в ново направление. Вече не било необходимо да се водят калфи, който да смила пигментите и да приготвят боите.
Всичко можело да се приготви по-рано в ателието или да се купят такива готови.
Първите тубички били направени в Англия и изнесени в Европа и Америка. Те били много търсени, но Ренд не получил за тях баснословни пари.

Участвайки във финансови и съмнителни проекти, той фалирал и бил принуден да продаде патента си, за да изплати дълговете си. Умрял в неизвестност през 1873 г.

За изобретател на перфоратора се смята Фридрих Зонекен от Бон, който на 14 ноември 1886 г. пръв е подал заявление за получаване на патент.

Но перфораторът е измислен много преди Зонекен. Трябва да отбележим, че такъв се е използвал от Емануил Кант.

Единствената разлика от днешния перфоратор, с отвор от 5 mm е, че Кант е използвал същото устройство, но с отвор от 11.6 мм. Това е било и неговият отличителен знак.

До средата на ХIХ век не е имал документи, в които са описани подобни акуратни отвори, освен в тези на Кант.

Хамелеонът е всеядно животно. Някои видове са месоядни, а има и такива, които се хранят с трева.
Хамелеоните  се хранят с плодове, листа, насекоми, червеи, охлюви, както и малки влечуги.

Заради малкия си размер хамелеонът, често е цел за хищниците. Най-честите хищници, които ловят хамелеони, са змиите и птиците.

За да запази яйцата си хамелеонът копае отвор в тревната покривка, където ги полага. Отворът може да достига дълбочина от 10 до 30 см. Това зависи от вида им.

В дупка или специално направен отвор се сипва голямо количество натриева и калиев нитрат, след което се покрива с целофан. След една година пънът се подпалва. Огънят и химическата реакция унищожават и подземната част на старото растение.

Обърнете внимание!

Този метод не може да се използва върху торфени почви, тъй като те лесно се запалват и трудно се гасят.

Ето ви и друг метод.

Амониевият нитрат или карбамид се използват, както в предишния метод, но необходимостта от подпалване отпада от само себе си. Няколко години след направената процедура от пъна не остава и следа.