Тя планирала да прелети със самолет целия свят. До тогава нито една жена не се е решавала на такъв подвиг. Тя се издигнала със самолет през 1937 г. и изчезнала.
Появили си много теории, които се опитвали да обяснят нейното изчезване. Някои смятали, че тя е била шпионка на президента Рузвелт други, че са я обезглавили японците, а трети, че живяла на някакъв остров с рибари.
За да намерят Емелия било претърсено морето на дълго и широко. Летец по време на първите търсения забелязал на остров в южната част на Тихия океан признаци за наличие на човек, но тогава това откритие на никого не се сторило толкова важно, въпреки че предполагаемия маршрут на Емелия минавал точно над острова.
Три години по-късно изследователи от Международната група за издирване  на исторически самолети претърсили острова, за да разберат дали Еърхарт е била там. През 1940 г. бил намерен скелет, обувки, празна бутилка и портативен секстант на острова.
Скелетът не бил цял. Част от костите били отмъкнати от раци. Никой не сметнал за важно това, че скелетът се оказал на острова, над който е прелетяла Емелия. След това продължили да я търсят. Но такива доказателства, навярно ще се съгласите, са напълно достатъчни. Това са били останките на бяла жена със същия ръст на Еърхарт. Наблизо е лежала женска обувка, части от дамска козметика и парчета стъкло о илюминатор на самолет.

Когато сметна, че е настъпило благоприятно време, той се наведе към двамата мъже и заговори доверително:
— Голяма, много голяма работа….,— той умееше да сниши гласа си до необходимото, — но каквото ви кажа тук, между нас да си остане.
Нито работата беше голяма, нито бе нужно да се забулва с такава тайна, но Петър, така се казваше „известителя“, знаеше от дълъг опит, че такова думи винаги предразполагат събеседниците. Успя и сега. Двамата мъже кимнаха в потвърждение и наостриха уши.
— Днес минаха двама монаси, — продължи все така Петър. — И знаете ли какво носеха? …..Носеха мощите на света Петка.
— А, това ли било — нехайно рече Пепо и пренебрежително се облегна на стола. Но Тодор прочут с набожността си, каза нетърпеливо:
— Разказвай, разказвай нататък.
Петър се поколеба за миг. Дали да се престори на обиден и да се нацупи, но веднага се отказа.  Това нямаше да му донесе нищо.
— Нима не сте чували коя е света Петка? — продължи все така шепнешком.  — Преди една неделя игумена на нашия манастир сънувал чуден сън. Явил му се Дух божи, целият окъпан в неземна светлина, и с глас на медна тръба му казал: “ Иска ли да облекчи страдащите, да върне здравето на болните?  Тогава отиди на това и това пусто място и там изрови костите на света Петка“. На утрото игуменът повел братята от манастира, поръсил мястото със светена вода и щом копнали, разнесъл се звук на камбани и изведнъж пред тях се появили костите на светицата. И знаете ли какво чудо станало? Едва понесли мощите и насреща им — болна жена. Още от дете краката й били изсъхнали, после и лош цирей ослепил едното й око. Тя помолила за благослов. А те й дали да докосне с пръстите си свещените останки. И щом се допряла до тях, сляпото око на жената прогледнало, болните й нозе се изцерили и тя се изправила на тях.
Петър  без особена мъка съчини тази история, но после осъзна, че Пепо и Тодор бяха яки и здрави мъже, та  трябваше да измисли нещо по-засукано:
— Сто крачки по-нататък — ново чудо. Срещнали един отчаян човек  Някакви шмекери го изиграли, та изгубил всичко  и сега бил решил да посегне на живота си. И на него дали да се допре до костите.
— И веднага в джоба му се появили две кесии пълни с пари — през смях завърши вместо него Пепо. — Или може да са били три, а?
Без да губи самообладание Петър попита:
— И до твоите уши ли стигна разказът за тези чудеса?
Пепо троснато рече:
— И каква костичка ти оставиха тези монаси?
— Ей тази, най-мъничката. — Петър показа кутрето си. — Река от сълзи пролях, за да измоля една костичка да ми дадат. Е, склониха, но ми заповядаха за по-малко от хиляда лева да не я давам.
Тодор се прекръсти набожно, но Пепо се изсмя.
— Искаш ли пък сега аз да ти разкажа една история, Петре? Слушай, тя  по нищо не отстъпва на твоята, ще видиш. Едно птиченце ми каза, че във вторник, когато копаели гроб за баба Димитра там се навъртал и някакъв божи човек. Случило се, че извадили от земята няколко стари кости. „Божият служител“ ги събрал всичките и още на часа ги нарекъл: „Тази ще е от света Филомена, тази — от света Варвара, тази пък… от света Петка…
Цялата злоба, натрупана в Петър, избухна изведнъж. Той скочи, брада му трепереше от гняв, а очите му мятаха светкавици:
— Анатема на онзи, който дръзне да похули слугите Христови…
— По-кротко, по-кротко с анатемите, Петре — рече уж незлобливо Пепо, но имаше нещо в думите му, което подплаши Петър и  той грабна шапката си и набързо излезе навън.

Израелски археолози твърдят, че в Акра – пристанищния град на Галилея, са открили следи от ранното християнство, руини от византийска църква.
Според археолога Нурит Файг преди 1500 години в Акра на мястото на сега строящия се търговсkи център е съществувала християнска църква.
В руините са открити плочки, мраморни фрагменти от колони, керамика, монети.
Археолозите се позовават на информация от анонимен поклонник, който е направил пътуване, през 6-ти век, до този град и описва подобна църква.
До сега в пристанищната зона на Акра археолозите  са открили останки на къщи от византийския период.

Десет дни след силното земетресение в Мексико Сити през 1985г. спасителни отряди били свидетели на чудо. Две новородени бебета са извадени от развалините на родилен дом живи.
Бебетата са много издържливи. Когато страдат от силен шок, функциите в организма им се забавят. Приличат на животни, които спят зимен сън. Така могат да останат живи изключително дълго време без храна и вода.
Бебетата се оказали големи късметлии. Многоетажната болница, където са се родили, заедно с къщите наоколо са се срутили до основи. Там имало само останки. Под развалините им били затрупани хиляди лекари и медицински сестри.
Били тежки дни. Спасителните групи вече изваждали само трупове. И когато изкарали живите бебета, те се обнадеждили, че могат да намерят още живи хора и продължили да копаят.

През 1278г. абат Индржих се връщал от дипломатическа мисия в Ерусалим. Той донесъл със себе си шепа от святата земя на Голгота. Поставили я в манастирското гробище и то станало доста популярно. Тук идвали много хора да се поклонят на святата земя.
Особено голям наплив имало през 1318 година. След епидемията от чума в района погребали повече от 30000 души.
След това се наредили войната на хугенотите, имало народни вълнения и  обикновените демографски кризи. Това се оказало тежко бреме за гробището, то дотолкова се разраснало, че довело до недостиг на място за нови погребения.
Било разпоредено да се изравят старите кости и слагат в църквата, за да се освободи място за погребение на нови хора. Така в църквата се натрупали 6 огромни пирамиди от човешки кости.
През 1784г. по заповед на императора, манастира бил закрит и земята му била закупена от Шварценберг. Новия собственик не харесал множеството кости и помолил Франтишек Ринт, майстор по дърворезба да направи от тях нещо готическо.
Ринт с хлор очистил костите от плътта и направил множество неща, като герба на собственика, полилей, огромни вази и всякакви малки украшения, като използвал всички налични кости
На дясната стена на входа автора е оставил автографа си, също направен от човешки кости.
За цялата работа майстора е употребил останки от 40 000 до 50 000 човека.