Болшинството от електрическите чайници губят известно количество енергия.
Например, за да направи чаша чай, се затопля по-голямо количество енергия, т.е. забележима част от електроенергията се изразходва напразно. Според авторите на днешната идея за „бездействена“ енергия, ако се събере излишната енергия за загряване на чайниците дневно, тя ще бъде достатъчна за всички улични лампи, в един по-голям град, за една нощ.
За разрешаването на проблема дизайнерите Нилс Чуди и Жасмина Грейс от Холандия са разработили индукционен нагревател MIITO.
Основната задача на устройството е да се променят навиците на хората и да се насърчат да имат по-икономично и внимателно отношение към енергията.
MIITO се състои от индукционна основа и нагревателен елемент. Върху основата се поставя съд с произволен размер, пълен с течност. Системата се активира автоматично и започва да загрява съдържанието. Автоматично се разпознава, когато течността е завряла и влиза в режим на готовност. След което потребителят взима течността и изключва MIITO.
Освен очевидните спестявания на енергия MIITO има няколко очевидни предимства – лесно обгрижване, без да се достига до изкипяване и тиха работа.

Аборигените от хавайските острови не познавали желязото, но те се нуждаели от оръжия за защита.
И как решили този проблем?
Когато нямаме това, което ни е необходимо използваме това, което имаме.
Аборигените направили необикновени оръжия, като използвали зъби на акула. Навързвали зъбите около дървена основа и оръжието било готово.
Така можели да направят и копие, което им било необходимо при лова на диви животни.
В единоборство с врага използвали „оръжието от зъби“. То било много ефикасно, защото оставяло страшни рани върху тялото на този, с когото се биели.

Вместо вредните пластмасови бутилки идват такива направени от водорасли. Освен това, новия тип бутилки могат да се ядат.
Бутилката Ooho, предназначена за вода е създадена на основата на водорасли. Тази разрботка са направили трима лондонски дизайнера.
Що се касае за екологичността и възможноста да се изяде, можем да кажем, че Ooho е обезпечена от една специалана компонента структурата, на която още от 1946 г. е известна в научния свят като Sphereification.
Ooho представлява двоен желатинов балон, при производството, на който се използват калциев хлорид, водорасли и алгинат на натрия. Всички тези съставки се явяват като популярни хранителни добавки,  слагащи се в храната. Те са биолоразложими.
Разходите за производство на една бутилка е два цента. Бутилката е получила награда на изложението по индустриалния дизайн Lexus Design Award 2014. Планира се тази бутилка ще бъде пусната в продажба по-късно тази година.
Трябва да отбележим, че  в света ежегодно се произвежда 50 милиарда пластмасови бутилки, които почти не се рециклират. Те се състоят от вредни вещества.
Бутилката Ooho по форма напомня на капка, тя е хигиенична, здрава, бързоразтворима и годна за консумация.

През 1950-те години списъка на бестселърите книги на Съединените щати бил съставен не само въз основа на реални продажби, но и на запитвания на купувачите в книжарниците.
Радио водещият Джин Шепард решил да се надсмее над тази система и предложил на слушателите да потърсят в книжарниците книгата „I, Libertine“ с измислен писател Фредерик Юинг.
Така тази книг попаднала в списъка на бестселърите в New York Times.
След известно време, книга с това заглавие и псевдоним наистина е публикувана, но след включването ѝ между бестселърите.

В основата на всеки мит за екологията лежи някакво заблуждение. То се усилва с желанието, изгодно да се манипулира потреблението на човека.
Екологичните митове пораждат такива привичка у човека, че простите неща той обяснява сложно, опирайки се на личния си опит и мнението на околните.
Реалните екосистеми не са устроени много сложно, въпреки че на пръв поглед не изглежда така.
Еднозначни отговори за разрешаване на екологичните въпроси няма и не може да има.
За това е необходимо да се изучават дълбоко и детайлно екологическите процеси и заплахите от друга страна.
Необходимо е да се оформи съзнание и навици за опазване и защита на околната среда още в най-ранна детска възраст.
Едва тогава митовете за екологията ще отстъпят място на загрижеността за опазване на нашата планета.